В началото на август миналата година американският учен Стийв Брусати се присъедини към екипа на петата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН) в находището на динозаври и друга къснокредна гръбначна фауна край Трън. Това съобщиха за БТА от НПМ към БАН.
Екипът е ръководен от гл. ас. д-р Латинка Христова от НПМ-БАН и включва както палеонтолози от музея, така и техни колеги от Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Геологическия институт на БАН.
Стийв Брусати понастоящем живее в Шотландия, където е професор по палеонтология в Единбургския университет. Образованието си получава под ръководството на някои от най-големите имена в палеонтологията на динозаврите през последните 30-40 години, сред които Пол Серино, Майкъл Бентън и Марк Норел.
Брусати е експерт по тиранозаврите и техните близки роднини, има съществени приноси за изследването на ранната еволюция на динозаврите, техният възход към доминиране на сухоземните екосистеми през мезозойската ера и изчезването им в края на периода креда, както и в проучването на къснокредните европейски динозаврови фауни. Именувал е над дузина нови за науката видове динозаври.
Палеонтологът е автор или съавтор на повече от 200 научни публикации с хиляди цитирания, както и на редица учебници, научнопопулярни книги, енциклопедии и статии. Книгата му “Възход и падение на динозаврите” (The Rise and Fall of the Dinosaurs: A New History of a Lost World, 2018 г.) е бестселър и е издадена в много страни, включително България, където се появява под логото на издателство “Сиела” в края на 2019 г. Художник на корицата на българското издание е докторантът Владимир Николов, който е палеоилюстратор. Брусати е научен консултант на шестия филм от поредицата “Джурасик парк” – “Джурасик свят: Господство” (Jurassic World: Dominion).
Пред БТА Брусати отбеляза, че динозаврите от Трън имат потенциала да се превърнат в едни от най-важните нови световни открития в тази научна област. Той посочи, че особено важни са тяхната възраст и местоположение. Палеонтологът разказа, че през късната креда по-голямата част от Европа не е била континент, а нивото на моретата е било толкова високо, че водата е покривала голяма част от територията, която сега наричаме Европа. Някои от по-високите планини са стърчали над вълните като острови. Досегашни открития от Румъния и Испания са показали, че тези острови са били дом на необичайни динозаври. В Румъния много от динозаврите са били джуджета, те са били миниатюрни версии на известните големи динозаври на континента, отбеляза ученият и поясни, че заради големината на островите, е липсавло достатъчно ресурси или пространство и затова динозаврите са станали по-малки по размер. Според него българското находище може да даде отговор на някои от въпросите за еволюцията на тези същества, тъй като откритията, направени тук, сочат, че българските динозаври са били малко по-стари. Те също са живели на остров, възможно е те да са били предците на тези динозаври джуджета, предполага палеонтологът. Според него те имат потенциал да ни разкажат много за това как динозаврите са се адаптирали към островите и размерът на телата им се редуцирал, за да оцелеят.
Преди да се присъедини към екипа в Трън, проф. Брусати посети Националния природонаучен музей на БАН, срещна се с директора му проф. Павел Стоев и се запозна с ваходките, открити в предходните години. Сред присъстващите бяха докторантът от НПМ-БАН Владимир Николов и гл. ас. Дочо Дочев от СУ “Св. Климент Охридски”, които също са членове на палеонтологическата експедиция.
