Кръговрат

Разказ с автор Галина Георгиева, вдъхновен от и посветен на Трънско.

С пъстър килим е покрита трънската земя сега. Топлите багри се простират до края на човешкия поглед, та и след него. И тая красота се разлива в човешката душа, като да си в някаква цветна безкрайност. Море от ласкави багри са селцата сега, но започват да опустяват.

Песните на птиците са притихнали, само отделни крясъци на някое пернато ще напомни за тоя птичи свят. Слънцето е още щедро, но все по-слабо нагрява земята. От цветята последно са се разпукали димитровчетата, като да отдават чест на светеца. Зимата леко потропва по праговете.

Скоро и последните останали хора ще слязат към големите градове, за да презимуват. Дворчетата с оголелите дървета ще опустеят. Уютните къщички ще заплачат за своите стопани. Тъжни ще останат селцата, само тук-таме някое коминче ще чурляви зимата. Ще завали и снегът и снежна красота ще завладее земята трънска. И ще я пречисти…

Ден след ден ще се занижат дните, ветровете и виелиците ще пеят своите песни! Викът на гората ще подканя хората да се завръщат. Денят ще наедрее, ще се покажат първите кокичета и като малки срамежливи момичета ще заклатят снагите си. Животът пак ще закипи. Кукувичката ще запее своята песен, а някой ще почне да гадае колко живот още му е отреден. Плахо ще се покаже и първата коприва, за да налее живителни сили у вените на човека. Над Чарчалат ще цъфнат люляците и някакво необикновено море от лила ще покрие склоновете. Ще писнат нечувани хорове от птици.

Колелото на живота ще се завърти в своя естествен ход.

Човекът ще бъде спасен…