Българското училище се проваля в образованието на учениците. 54% от българските деветокласници са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с драстични дефицити по природни науки. Това показва последното издание на едно от най-авторитетните международни изследвания на грамотността PISA 2022, оценяващо знанията и уменията на 15-годишните ученици по математика, четене и природни науки. Сривът в резултатите на нашите ученици е шокиращ – постиженията им са сред най-слабите, наблюдавани някога и при трите предмета. За отбелязване е фактът, че това са ученици, които от 5 клас учат по нови учебни програми, влезли в сила след голямата промяна в образованието през 2016 г. и уж насочени към формирането на умения, т.е. катастрофалните резултати днес са достатъчно ясна оценка за образователната реформа.
Според МОН обаче тестовете PISA не дават оценка на нашите учебни програми, тъй като те изследват качеството на цялата образователна система. Оттам определиха резултатите като стабилни, макар и в долното ниво на скалата, тъй като спадът при други държави е доста по-голям от нашия. Образователният министър проф. Галин Цоков посочи, че в следващите години трябва да се продължи още по-целенасочено по пътя, който сме поели – към компетентностния подход, при който акцентът е не върху знанията, а върху уменията на учениците, да се набляга на проектите в клас, междупредметните връзки и решаването на практически задачи в часовете и на изпитите.
Какво е PISA?
PISA се провежда на всеки 3 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Последното изданиетрябваше да се проведе през 2021 г., но бе отложено с 1 г. заради пандемията. През 2022 г. в проучването са участвали около 690 000 ученици от 81 държави.
Българските ученици, решавали тестовете, са 6107 от 202 училища, което представлява около 53 400 ученици, или приблизително 80% от общата популация на 15-годишните. Те са полагали два едночасови теста, всеки посветен на един предмет. На различните ученици са били дадени различни тестови въпроси и различни комбинации от предмети (например математика, последвана от четене, или наука, последвана от математика и т.н.).
Самите тестове изследват доколко учениците могат да решават сложни проблеми, да мислят критично и да комуникират ефективно, което дава представа колко добре образователните системи подготвят учениците за предизвикателства в реалния живот и бъдещия им успех. Въпросите оценяват способността на учениците не да възпроизвеждат факти, а да разсъждават и прилагат знанията си към нови ситуации, т.е. няма значение дали те са учили дадени български или чужди автори, от тях се иска просто да разбират основни принципи и концепции.
PISA 2022 се фокусира върху математиката, с четене и природни науки като второстепенни области. Творческото мислене е иновативна област на оценяване, резултатите от която ще бъдат представени през 2024 г., както и тези от оценката на финансовата грамотност на младежите, която не е била задължителна за страните.
Къде сме ние?
Както и при предишните изследвания, през 2022 г. резултатите на България от PISA са под средните за ОИСР, но сега те са сред “най-ниските, наблюдавани някога и при трите предмета”, се отбелязва в доклада за страната ни. При разглеждане на всички оценки на PISA от 2006 г. насам и при трите предмета резултатите описват дъга – първоначално постиженията се повишават, следва спад, започнал около 2015 г., след което средните постижения през 2022 г. се връщат до нивото от 2006 г.
Спрямо 2018 г. средните резултати на българските деветокласници през 2022 г. се понижават значително по математика и четене и по-малко по природни науки. Сривът по математика е най-голям – учениците с най-слаби резултати се увеличават с 10 процентни пункта – от 44% на 54%, по четене учениците с най-големи дефицити се увеличават от 47% на 53%, а по природни науки – от 47% на 48%. Спрямо 2012 г. делът на учениците с резултат под базовото ниво на владеене (ниво 2) се е увеличил с 9 процентни пункта по математика, с 13 по четене и с 11 по природни науки.
Особено тревожно е, че през последния период (от 2018 до 2022 г.) разликата между учениците с най-високи резултати (10% с най-високи резултати) и най-слабите ученици (10% с най-ниски резултати) не се е променила значително по математика, четене и природни науки. По математика представянето е спаднало в сходна степен както за учениците с високи, така и за тези със слаби постижения. По-малък дял от учениците в България, отколкото средно в страните от ОИСР, са били най-добри (на ниво 5 или 6) по поне един предмет. В същото време по-малък дял от нашите ученици от средното за ОИСР са постигнали минимално ниво на владеене (ниво 2 или по-високо) и по трите предмета.
МАТЕМАТИКА
Средният резултат на учениците по математика е 417 точки при 436 през 2018 г. и средно за ОИСР през 2022 г – 472 точки. С тях България се нарежда в една група с Монголия, Кипър, Молдова, Катар и Чили. Това са държави, спрямо чиито нашите ученици са конкурентноспособни. Сред тях единствената европейска държава е Кипър. Останалите страни от ЕС са в групи с по-високи постижения. Първенци са Сингапур с 574 т. и Макао (Китай) – 552 т., а накрая е Камбоджа.
9-класниците в България без елементарни знания и умения по математика, които са под второто базово ниво, се увеличават от 44% на 54%, при средно ниво за ОИСР от 31%. Учениците ни, които са достигнали поне ниво 2 на владеене на математика, са едва 46%, което отново е значително под средното ниво за ОИСР – 69%. Като минимум тези ученици могат да интерпретират и разпознават, без директни инструкции, как една проста ситуация може да бъде представена математически – например да сравнят общото разстояние между два алтернативни маршрута или да превърнат цените в различна валута. За сравнение, на второ или по-високо ниво са се представили над 85% от учениците в Сингапур, Макао (Китай), Япония, Хонконг (Китай), Тайван и Естония.
Около 3% от учениците в България са постигнали най-високите нива 5 или 6 в теста по математика, което означава, че те могат да моделират математически сложни ситуации, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми, за да се справят с поставените задачи. Средно за останалите държави този процент е три пъти по-висок – 9 на сто. Шест азиатски страни имат най-голям дял най-добри ученици – те са 41% в Сингапур, 32% в Тайван, 29% в Макао (Китай), 27% в Хонконг (Китай) и по 23% в Япония и в Корея. Само в 16 от 81 държави повече от 10% от учениците са достигнали ниво 5 или 6 по математика.
ЧЕТЕНЕ
Средно по четене деветокласниците ни са постигнали 404 точки при 420 през 2018 г., с което се нареждаме в една група с Молдова, Бразилия, Ямайка, Колумбия, Перу, Черна гора и Аржентина.
Учениците ни с липса на елементарни умения по четене, т.е. неразбиращи какво четат, се увеличават от 47% на 53%, или те са близо два-пъти повече от средното ниво за ОИСР за 2022 г. от 26%. Младежите, които са постигнали ниво 2 или по-високо по четене, са 47% при средно за ОИСР от 74%. Като минимум, тези ученици могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намират информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни, критерии, и да разсъждават върху целта и формата на текстовете, когато са изрично насочени да го направят. Делът на 15-годишните ученици, постигнали минимални нива на владеене на четене (ниво 2 или по-високо), варира от 89% в Сингапур до 8% в Камбоджа.
В България само 2% от учениците (при 2.4% през 2018 г.) са постигнали ниво 5 или по-високо по четене, при средно ниво за останалите страни от 7%. Тези ученици могат да разбират дълги текстове, да се справят с абстрактни понятия и да правят разграничения между факти и мнения въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до съдържанието или източника на информация.
ПРИРОДНИ НАУКИ
По природни науки средният резултат на учениците намалява незначително – от 424 на 421 точки, като с този резултат сме след Мексико и Бразилия.
Слабите ученици също са почти същият процент като на предното издание на изследването. Българските ученици с липса на базови познания по природни науки се увеличават от 47% на 48%, при среден процент за ОИСР от 24 на сто. Деветокласниците ни, които са достигнали ниво 2 или по-високо по природни науки, са 52% (средно за ОИСР – 76%). Тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и могат да използват тези знания, за да идентифицират, в прости случаи, дали едно заключение е валидно въз основа на предоставените данни.
Само 1% от учениците в България са били най-добри в природните науки, т.е. са постигнали високите нива 5 или 6. Средно за ОИСР най-добрите ученици по наука са 7%. Те могат творчески и автономно да прилагат знанията си за науката в голямо разнообразие от ситуации, включително такива, които са им непознати.
Примерни задачи по математика
От Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование представиха някои от задачите по математика. При една от най-лесните например се посочва, че Алекс е начертал модел от червени и сини триъгълници, като на картинка са посочени първи четири реда. От учениците се изисква да отговорят какъв процент от триъгълници в тези редове са сини. На тази задача 55% от българските ученици са дали верен отговор. Малко по-сложна е задачата с таблица, в която е дадено средното разстояние на различните планети до Слънцето в астрономически единици. На учениците са дадени три празни кръга с две конкретно посочени разстояния между тях, като те трябва да поставят (чрез влачене на екрана) трите планети в трите кръга, които съответстват на разстоянията. Тук 50% от учениците ни са дали грешен отговор, 31% са отговорили вярно, а 3.4% са поставили само две планети.
В друга задача на учениците се представя новина в местния вестник: Тя гласи: “Баскетболният ни отбор спечели шампионата. Отборът печели всеки мач в този сезон и има средно 19 точки преднина при спечелен мач”. От 9-класниците се иска да отговорят дали е възможно отборът никога да не е спечелил мач с 19 точки разлика, като имат предвид средната преднина при спечелен мач за сезона. Сред задачите има и други, също свързани с реални житейски ситуации – например коя кола би била най-изгодната за купуване, ако са дадени цената и разхода на гориво на четири автомобила; с колко кашони би могъл да се пренесе човек в нов дом при зададени размери на камиона, който ще ги превозва и др.
Как коментираха резултатите от МОН?
Средните резултати като цяло на страните от ОИСР също са значително по-ниски от 2018 г., отбелязаха от МОН. “Тенденциите са за понижаване на резултатите и по трите предмета”, коментира и Неда Кристанова от Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование. По думите й резултатите на България се задържат стабилни, макар че сме доста под средното ниво. В други държави спадът е доста по-голям – в Нидерландия резултатите по математика спадат с 27 точки, в Полша и Финландия – с 23 т., в Словакия – с 24 т., Словакия – минус 24 т., Швеция и Франция – 21 точки по-малко, Германия – 25 т. по-малко, Норвегия – 33 т. по-малко, докато в България средните резултати се понижават с 19 точки, даде за пример тя. “В образованието значимите проблеми могат да бъдат видени в дългосрочен план. Важните реформи се случват във времето, понякога отнема и десетилетия”, посочи още тя.
“Образованието ни все още не е ориентирано към компетентностния модел, макар че последните години се вкараха такива елементи. Но ако се почне отсега целенасочено да се преподава по посока на изграждания на умения у учениците, на следващото издание на PISA може да очакваме по-добри резултати”, смята образователният министър проф. Галин Цоков, който вчера обяви, че предстои засилване на практическите задачи в националните външни оценявания. По думите му не резултатите на PISA са най-важни, а да това децата да излизат от училище подготвени за живота. “Трябват още усилия от всички, това е пътят, стъпка по стъпка, не може изведнъж да се случи промяната. Системата е голяма, трябва последователност и приемственост”, посочи още той. Сред мерките, които предприема ведомството е и квалификацията на учителите – по програма “Квалификация” на МОН, както и новата оперативна програма, по която ще бъдат обучени 38 хиляди учители как да преподават компетентностния подход. Министърът посочи и че високите резултати често са свързани с по-високи инвестиции в образование – в страните с най-високи резултати разходите за учениците между 10 и 15 г. е 75 хиляди долара, докато при нас е 54 хиляди долара, т.е. близо 25% разлика, даде пример той.
“Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика”, комнетира още министърът.
По материали от “Сега” на СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА
