Тук ще става дума не за иначе приятния риболов в язовир Ярловци, където понякога се хващат и големи шарани, а тъкмо обратното, за мошеници от класа, които се опитват да ни хванат на кибервъдицата си с евтини, но изненадващо често работещи номера.
Фишингът е съвременен феномен в киберпространството, при който хакери разпращат имейли или други съобщения в социални мрежи, чат приложения или чрез SMS. Причината, поради която тези номера минават, са много и разнообразни, но на първо място са нашето невежество и лековерие.
Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) на МВР публикува на интернет страницата си съвети към гражданите за защита от фишинг и други риболовоподобни атаки, насочени срещу все още неопитното гражданство на глобалната кибердържава. Експертите от агенцията съветват, а ние допълваме техните съвети с някои практически указания:
- Да не отваряме писмата, ако в полето Относно се внушава спешност и едва ли не фатална неотложност;
- Да проверяваме внимателно названието на мейла и източника на полученото съобщение. Доста често те не съвпадат. За да видим кой е дествителният изпращач на мейла, не е нужно да го отваряме, а просто трябва да се разходим с мишката върху мейла и в прозорче ще се появи мейлът на изпращача и получателя;
- Изобщо да не ги отваряме, ако не са адресирани лично до вас.
- Да не въвеждаме лични или банкови данни в сайтовете, които са били отворени в резултат на получения спешен имейл;
- Ако вече сме отворили мейла (което не е за препоръчване, защото самото му отваряне може да инициира серия от зловреди атаки), да проверяваме името на сайта/домейна в долната лента на браузъра – отново с mouse-over, – както за автентичност, така и за дребни неточности. Дори една буква разлика може да ви струва стотици и хиляди лева;
- Да използваме дълги, сложни и различни пароли за различните профили, обновени операционни системи на устройствата си и сигурни антивирусни програми.
- От ГДБОП напомнят също, че мейлите на вътрешното ведомство и на останалите институции в страната ни задължително съдържат TLD разширението “.bg”, докато киберпиратите изпращат писмата си най-често от мейлсървъри в чужбина.
