Казусът “Разграничаването на Академичния съвет на СУ от интервюто на проф. Дарина Григорова” – еманация на страха и безсилието
Българите имаме много хубави поговорки. Две от тях са подходящи за случая. Първата е на страха очите са големи, а втората – от истината боли. През последната седмица властимащите – от страх да не загубят благоволението на презокеанските си спонсори – се опитаха да изпълнят петилетката за седмица.
Хората в пропагандната машина, мотивирани от получените наскоро от Държавния департамент на САЩ 900 000 долара за борба срещу “руската пропаганда и дезинформация”, решиха да се отчетат ударно, по стахановски. Първо беше забранено интервюто на Петър Волгин с руския посланик Елеонора Митрофанова, а преди два дни Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се разграничи от интервю на проф. Дарина Григорова пред Поглед Инфо, където използваната от нея дума “денацификация” изплаши българския политически елит.
Какво се случи? Вместо да извадят очи, инициаторите на тези решения изписаха вежди. Всички поголовно тръгнаха да търсят и четат тези интервюта. Без съответната забрана всяко едно от тях щеше да е част от общия информационен поток. Пример за това е интервюто с американския посланик в България Кенет Мертен, което бе излъчено по същото време, когато се забрани интервюто на руския посланик. То мина и замина без какъвто и да е обществен отзвук. Това обаче не попречи на задкулисните господари да увеличат натиска върху послушната (не)коалиция, която за рекордно кратки срокове гласува впечатляващи по некомпетентност и национално предателство закони и промени в Конституцията.
Впечатляващо безумие!
И за да бъде хаосът пълен, по тъмна доба започна разрушаването на Паметника на Съветската армия. Документално правната бъркотия допълни поръчковата и вероятно добре финансирана операция. Върхът на безумието бяха двете торти, с които ПП-ДБ отпразнуваха „победата над комунизма“. Излезе информация, че още през 2011 г. е имало подобни произведения на „кулинарното“ изкуство. Торти с подобно съдържание са правени и в Киев през 2014 г. Ако сценаристите са едни и същи в Украйна и България можем уверено да кажем, че съдбата на послушковците и зависимите и в двете държави ще е негативно идентична. Не са за завиждане!
За пореден път България се използва за прокарване на чужди интереси под знака на фалшиви идеали с отрицателен поглед към историята. Освен това да разрушаваш е много по-лесно, отколкото да градиш. Да използваш морална дидактика с изпразнена от съдържание лексика е много по-лесно. Факт е, че се залага на изтърканата фраза за съветската окупация, но удобно се забравят жертвите и разрушенията от англо-американските бомбардировки над България от октомври 1943 до началото на септември 1944 г. Безпристрастната оценка също така налага да се подчертае, че НР България е била държава, с развити промишленост, здравеопазване, образование, селско стопанство и наличие на гарантираната военна сигурност. В Р България вече 34 години се разрушава и преразпределя наследството от преди демократичния преход.
България е стратегическа територия с богата история и с българска следа във всяко откритие. Това няма да се промени. Обществото, независимо от постоянните негативни класации, които оглавява в ЕС и НАТО, остава будно, интелигентно и със своя истинска гражданска и интелектуална позиция. Политическият елит смята, че е недосегаем за гражданското недоволство и гняв. Историята, обаче е пълна с доказателства за противното. Проблемът е за страхливците, чието безсилие ги кара да бързат да реализират своите пъклени дела, но уви, времето вече не работи за тях!
Евроатлантическият фашизъм, който вече е определен като чумата на ХХI век, няма как да не постигне съдбата на хитлерофашизма, който завърши безславно преди близо 80 години. Повторението не е майка на знанието, но е баща на тъпотата!
Автор: проф. д-р Нина Дюлгерова
