В последните десетилетия беше установено, че динозаври е имало и на територията на България. Динозаврите съществуват и днес – птиците са динозаври. Това каза палеонтологът и научен илюстратор Владимир Николов в предаването “Цветовете на България“ на Радио “Фокус“.
Той е завършил Геолого-географския факултет на Софийския университет. Казва, че от 5-годишна възраст е искал да бъде палеонтолог. “Ако човек иска да се занимава с палеонтология в България, това е мястото и специалността, която трябва да запише. Палеонтолог може да станеш и с биологично образование, но у нас като цяло болшинството палеонтолози завършват геология. Понастоящем правя докторска дисертация в Националния природонаучен музей към БАН“, сподели Николов.
Динозаврите са се появили в югозападните части на суперконтинента Пангея преди около 250 милиона години. Най-старите останки от динозаври са открити в днешна Бразилия, Аржентина и Западна Африка. В следващите 30 милиона години те се разпростират из целия суперконтинент, който преди около 200 милиона години започва да се разцепва, за да се стигне до формирането на континентите, които познаваме, разказа палеонтологът. “През цялото си съществуване динозаврите не са спирали да пътешестват през различни континентални и островни маси. Не са пропуснали и територията на нашата държава“, допълни Владимир Николов.
Поради геоложкото развитие на територията на нашата страна, дълго време геолозите и палеонтолозите в страната ни са смятали, че е изключително малко вероятно в България да бъдат открити динозаври. “По-голямата част от страната ни е представлявала части от различни морски басейни, а динозаврите са сухоземни животни. Това, което много хора наричат “морски динозаври“, всъщност са съвсем други влечуги, които не са близкородствени с динозаврите“, подчерта Николов.
През 80-те години на миналия век при изследване на пещера Лабиринта в района на Червен бряг се попада на кости, за които четвърт век по-късно става ясно, че принадлежат на динозавър. Палеонтолозите от Националния природонаучен музей Стойчо Бресковски и Николай Спасов организират експедиция до пещерата. “Голям екип с тежка техника са извадили блокове с вкаменени кости – около 60 на брой. Тогава Николай Спасов разпознава един зъб, прикрепен към част от челюст, като принадлежащ на морско влечуго, което се нарича мозазавър. Тогава се предполага, че всички кости принадлежат на това морско влечуго. Но четвърт век по-късно един млад студент – Пламен Иванов, започва да се занимава с изследване на мозазавърските останки, открити в България, и установява, че част от материала може би не е на морско влечуго. Благодарение на тогавашния куратор на колекцията Неда Мочурова-Декова се свързват със западни специалисти. По същото време в района на Лабиринта бива открит още един костен фрагмент. Тази кост и част от другия материал през 2010 г. са описани като първите два динозавъра, открити в България“, разказа палеонтологът.
Третата находка на динозавър е случайна – открита през 2006 г. от любител колекционер на фосили в района на Трън. Самото находище на динозаври е открито от доц. Латинка Христова и Ралица Богданова от Националния природонаучен музей през 2017 г.
Заедно с динозаврите загива и 75% от живота на планетата. Основната причина за това са промените в климата и морското ниво в края на Късната креда. “Цялата екосистема е била подложена на стрес, но като цяло организмите са се справяли. Докато в един слънчев пролетен или летен ден от небето не се е стоварила една космическа скала с диаметър около 10 км и не е променила света завинаги. Тя е паднала на територията на съвременния полуостров Юкатан и Мексиканския залив, който е бил мигновено изпарен. В момента там е запазен кратер с диаметър около 160 км. Енергията, отделена при удара, според различни източници се равнява на едновременно детониране на около 1 милиард ядрени бомби като тази, пусната над Япония. Това, че един вид е доминиращ на планетата, не означава, че не е уязвим и не може да се случи нещо, което за кратък период от време да го изтрие от лицето на Земята. Това за нас би трябвало да е един доста добър урок, защото мислим, че сме неуязвими. В момента сме изправени пред въпроси, на които много бързо трябва да вземем някакви адекватни решения, за да избегнем съдбата на нептичите динозаври и да спасим по-голямата част от екосистемата на планетата“, заяви Владимир Николов.
Автор: Калина СВЕЖИН
