рънско Краище е физикогеографска и историкогеографска подобласт в Западна България и е част от Краище, което включва още две подобласти. В района на Трънско Краище попадат част от селата на територията на пограничната община. През последните години в публичното пространство все повече се твърди, че Краището, както му казват трънчани, е забравено от институции. Zapadno.com провери на място дали това е така и пред какви проблеми са изправени част от хората живеещи в този край на Трънско.
В Трънско Краище попадат селата Мрамор, Кожинци, Вукан, Ерул, Видрар, Горна Мелна, Радово, Горочевци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Къшле, Лева река, Пенкьовци и Шипковица. Репортер на сайта посети в делничен ден (умишлено) част от тези населени места и потърси хора, на които да зададе въпроси. В село Горочевци намираме няколко човека, работещи по имотите си. Двата основни проблема, които хората посочват, са прекъсването на електрозахранването и аварии по водопреносната мрежа. “Тръбите са етернитови и са на повече от 50 години. Резервоарът е горе, на високото и водата като слиза тука в равното, пука тръбите. Ходиме за чаркове, скоби и така нататък. Събираме пари от селото и си оправяме ние. Тука преди 2 години подмениха част от водопровода и по-добре хванахме водата. Като има голема авария от Трън идва багерчето и копае. Токът редовно го нема. Все си правят профилактика. Тука по 2 – 3 дена нема ток”, сподели Миле Петров. Той отбеляза, че обхватът на мобилните оператори се хваща само в определен район около къщата му. Неговият съсед Заре Йосифов посочва, че проблем е уличното осветление. “Като спрат тока и то изчезва вече. Няма го за няколко дни. Бяха го оправили. Имаше си. И като спираха тока, три дена поред го няма. Часовникът се обърква. Говорил съм с кмета. Иначе какви проблеми? За стари ‘ора тука е добре. Чекаме да дойде некой млад да помогне. Искаме да изчистиме резервоара на селото, че не е чистен от години. Техника не ни трябва. Трябват ни млади хора, четирима – петима души. Всеки иска вода, ама никой не се включва. Тука сме трима къде се гониме да правиме ремонтите. Когато работеше кръчмата, кръчмарят го чисти. Това е било некаде 2012 – 2013 година”, каза Заре Йосифов. “Селото си ни е хубаво, но е безлюдно. Това е лошото”, заключва още той. Друг човек, който Zapadno.com среща в селото, посочва, че основен проблем е липсата на обхват на един от трите големи мобилни оператори. “От трите големи “Виваком” има една – две чертички. На “А 1″ има тук-там, но трябва да застанеш да седиш като едно време, когато ги пуснаха първите мобилни клетки”, каза Лука Митовски. Неговото мнение е, че цялата държава, не само Краище, има нужда от млади хора, за да се съживи.
Съседното село Видрар е съставено от няколко махали – “Варна падина”, “Мали дар” и “Клисура”, а в центъра е Селото, както му казват местните. В централната му част, през която преминава главния път в Краище, няма улично осветление. 77-годишната видрарчанка Таня Илиева живее в тази част на населеното място и въпреки неволята с осветлението е доволна от ръководството на Община Трън. “Което зависи от кметицата на Трън всичко е наред. Да се знае, че от нея немаме оплакване. Съдейства ни каквото има”, каза възрастната жена. Нейната дъщеря Диана Иванова поясни, че от 2 години се борят в тази част на Видрар да бъде поставено улично осветление. “С водата срещаме проблем. Благодарни сме, преди години, на господин Николов – бившия кмет на Трън, а също и на госпожа Цветкова, дадоха маркучи, за да имаме вода. В случая ние 5 години нямахме вода. И двамата постъпиха човешки. Сложиха маркучи и имахме вода. Но в един момент пак някакъв проблем се появи”, каза Диана Иванова. Майка и Таня Илиева допълни, че маркучите са открити и вследствие на студ и жега се късат. Те са намерили начин да имат вода чрез пробиване на сонда в имота им.
В село Лева река, което е едно от големите населени места в този района на Трънско, Zapadno.com открива повече местни. Стоян Ризов посочва, че селото се е превърнало като в казино заради спиращото и тръгващо улично осветление. “От десетина дена не светят. Спреха ги и изобщо не светят. И сега като дойдат изборите, ще ги пуснат. За изборите ги пускат. Проблемът с лампите е от перестройката насам. Преди не съм бил комунист, но на всеки стълб имаше лампа. Преди имаше по три автобуса, сега няма и народ. Обаче чат-пат идват хора и нямат превоз. Те взимат 180 лева субсидии, балкански. Специално за тоя район, обаче те бегат по равниците, трънски – Знеполе. Те това е положението”, коментира Стоян Ризов. За неговия съселянин Евтим основен проблем е общественият превоз до село Лева река. “Нема въобще. Казват, че сега щели нещо да пускат. Събота и неделя само уж… Разчитаме на деца, нема на кой друг. Нема лекар, нема работа, нема абсолютно нищо. Един аналгин няма от къде да си вземеш”, каза бай Евтим. Населеното място се посещава от мобилен магазин в няколко определени дни от седмицата. Магазинът на колела снабдява местните с хляб, други храни и стоки от първа необходимост. Леворечани са доволни от предлаганите стоки и обслужването. “Хлебът си го докарва три пъти у седмицата. Стига пари да имаш. И плодове, и зеленчуци кара момчето. Доволни сме си, стига пенсииките да са по-големки. Да има пари за лекарство, за дърва. Е това е 1 100 лева”, каза 80-годишната Славка и посочва купчина с дърва за огрев. Жената заделя от пенсията и за лекарства. Парите, които получава от държавата са малко. Леворечанинът Киро посочва, че ремонтът на водопровода, който е извършен за хиляди левове в селото, не е направен както трябва. От чешмата му тече мътна вода, с която не може нито да се измие, нито да сготви, а камо ли да я пие. Друг проблем в Лева река, който Киро посочва, е зачестилото спиране на електрозахранването в последно време. “Хладилници, фризери – всичко се разтопява. Сутрин откъм 9, вечерно време до към 5 и половина – 6”, каза Киро.
В село Докьовци също има проблеми за малкото местни и хората с имоти в населеното място. Дупки по улиците, липса на нормално водоснабдяване, непочистено корито на реката и пропуквания на двата моста, водещи към Докьовци са основните проблеми на селото, посочва Мариана Игнатова. Населеното място не се обслужва от ВиК-Перник и това е причината да няма кой да поддържа селската водопроводна мрежа. Така местните и хората с имот в селото намират начини да се снабдяват с вода. Според Мариана Игнатова поддържането на водопреносната мрежа в Докьовци е скъпо и затова от ВиК не се наемат да са водопреносен оператор на докьовчани. Мостовете към селото пък вече имат пропуквания заради камиони, натоварени с дърва, преминаващи през селото. Вследствие на по-обилни дъждове реката, в която е пълно с растителност и паднали клони, би се напълнила бързо и отнесла мостовете. Те са и единствената връзка с главния път покрай Докьовци, отбеляза Мариана Игнатова.
В село Пенкьовци, което се намира на самата граница на Трънско Краище със Земенско Краище, почти не са останали хора. Там ни посреща 92-годишната Надежда Якимовска или както и казват в района баба Дежка. Основният проблем, с който се сблъсква, е честото спиране на електрозахранването. “За ток да ме не питаш. По 3 – 4 дена немаме ток. Сега нещо последно време е така. Правили се некаде нещо – не знам. По-рано нема 4 дена и всичко си хвърлих от хладилника. Сега от ония денове пак нема 3 дена. Водата засега има. После ще спре, лятото”, каза Надежда Якимовска.
Кметският наместник на селата Лева река, Докьовци, Пенкьовци, Видрар и Горочевци Васил Божилов също посочи като главен проблем пред местното население и хората с имоти в тези населени места, честите спирания на електрозахранването. Освен чести, спиранията продължават дълго време. Хората не се предупреждават за тези спирания, коментира кметският наместник.
Снимка: Zapadno.com – архив
Пълен текст: Прочетете
Автор: Редактор
