В продължение на повече от три десетилетия ДПС беше стожер на центризма, балансьор на интереси – политически и икономически, “гарант на етническия мир” – израз, който тегнеше като Дамоклев меч над българската политика, а почетният му председател Меди Доган от аспирант на номенклатурния философ Васил Проданов се превърна в създател на икономически кръгове, завъртяни и непонятни за електората му казуистични фрази и сложни политически схеми, които му осигуриха “почетното” място на заслужил олигарх – а с времето и доайен – на прехода.
И тъкмо когато трябваше да се наслаждава на плодовете на титаничния си труд в уединението на Боянските сараи или росната свежест на черноморския анклав, неговото охранено протеже реши да се разбунтува и да извърши открит куп дьо парти, който по определението на Сен-Жермен представлява отчаян акт на наглост, заявяващ открити властове претенци. С други думи, опит за
Султански преврат
с неясен изход. Точно това представлява откритото противопоставяне на Пеевски и незачитане на волята на “почетния демагог” на ДПС да се гласува против избора на номинирания от ГЕРБ премиер на Република България. 15 депутата се съобразиха с волеизявата на Доган, но останалите две трети от групата на ДПС се подчиниха на решението на лидера-узурпатор.
Историята се повтаря като фарс
Пеевски се изживява като Гай Юлий Цезар, който побеждава “съпредседателя” си Помпей в битката при Ферсала, а по-късно става причина и за самоубийството на многомъдрия Катон.
Само че България не е Римската република, ДПС не е Галия, еднолично управлявана от Цезар, а Джевдет не е Помпей.
Очакваме Доган да разкърши рамене и да излезе от политическата си хибернация.
