Днес г-н Главчев, набеден от премъдрите конституционни реформи за служебен премиер, казал пред медиите, че в българската позиция за Срещата на върха на НАТО е посочена сумата от 80 млн. евро като помощ за Украйна, но тя била индикативна (ориентировъчна) и трябвало след това да се гласува от Народното събрание. Демек, може и да не мине на гласуване в поредното кратко Народно събрание.
Г-н Главчев пропусна да спомене, че комай тази сума е минималният ангажимент, който страната ни трябва да поеме (оттам и нейната „индикативност”). Тоест, може да се наложи помощта да е по-голяма. Колко по-голяма – ще видим.
Та, значи, отива нашичкият във Вашингтон, поема политически ангажимент, че България ще се изръси с поне 157 млн лв., без да има одобрение от Парламента. Нали много обичаме да напомняме, че живеем в Парламентарна република, та да напомня и аз.
За тези, които ще кажат, че 157 млн. не били чак толкова много, нека погледнат колко е тазгодишният бюджет на Министерството на младежта и спорта. Ми, по-малък е. И бюджетът на Министерството на електронното управление е по-малък и този на Министерство на туризма и прочее. Така, че сумата е осезаема на фона на държавния бюджет.
Не било „кеш”, рече бившият началник по партийна линия на г-н Главчев. За щастие и в кюлчета не е! Както се изказа Борисов – отива за закупуване на оръжие за Украйна за “постигане на мир”. Сериозно?!
Г-н служебният премиер отиде още по-далеч във фарса, като каза, че тези пари, които той се ангажира да даде на Украйна, щели да ни бъдат върнати. И как ще се върнат, от кой фонд, от коя държава ще ги вземат, за да ни ги върнат? И ако някоя друга държава ще ни ги връща, защо въобще ги даваме ние, а не те? Въпроси много – ясни и честни отговори обаче няма да има.
Да се върнем на Борисов, който рече, че “даваме старото ненужно съветско оборудване”, а “България получавала пари за него”. Типичният стил на Борисов – прави от оловото злато. Така де, за ненужно старо въоръжение, някой му плаща скъпо и прескъпо. Ама точно тъй ли е, няма кой да се интересува впоследствие. Важното е да се изкажем и безкритично да ни цитират.
Но как стана така, че това оръжие е ненужно? Дали българина го интересува как в момент на война, до нашите граници, изведнъж в България се появи толкова много излишно оръжие? Накупили сме толкова много ново въоръжение, че имаме да предоставяме (разбирай подаряваме) старо? А дано, ама не баш.
През 2020 г., след проведен Стратегически преглед на отбраната, бяха определени военновременни формирования с необходимата военна техника, които бяха внесени за утвърждаване от 49-то Народно събрание. Тогава нямаше излишна военна техника. Днес, когато войната е на прага на държавата ни, без да е завършен новият Стратегически преглед на отбраната, бе утвърден нов списък с военновременни формирования, след което се оказа, че имаме много техника с “отпаднала необходимост”. Всеки интелигентен българин може да се сети как е станала тази еквилибристика и защо е направена – за да се покажем, че сме евроатлантици, но по делянпеевски тертип.
Както казват, хартията търпи всичко, но трябва ли ние българите да търпим подобни лъжи?!
И за финал още нещо – буквално до вчера се късаха ризи и се обясняваше, че нашата позиция е суперсекретна и нямало как да се обяви публично. Днес вече започнаха да признават какви ангажименти се поемат от името на България.
Внезапно разсекретихме позицията или …?
