Не ни стига Кобилкина, ами сега и Олеся Илашчук, която по недоразумение изпълнява ролята на извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България, откровено трансформира превъзбуденото си либидо в политически мокри сънища, в които тя играе ролята на строга господарка, а в субмисивната (подчинена) позиция на окован роб с кръгла тапа в устата е българският президент Румен Радев.
Повод за гневната филипика на строгата госпожа е справедливият коментар на Радев, че България не може да бъде безсрочен донор на Украйна във войната й срещу Русия, която самата Украйна не желае да прекрати (и е приела съответен закон за това). В края на краищата незаконният вече Зеленски не е луд да изпусне стотиците милиарди, които се изсипват като мана небесна върху приближените му – нищо че населението на Украйна за две години е намаляло двойно. Животът на украинците е последна грижа на режима в Киев.
На 04.07 държавният глава сподели защо няма да участва в срещата на върха на НАТО във Вашингтон:
“Едва ли има някой, който повече от мен да е настоявал и да е работил за модернизацията на Българската армия, за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, но точно затова считам, че правителството ни дължи обяснение на всички граждани за това какви ангажименти поема от тяхно име за войната в Украйна”, заяви той и допълни, че не е съгласен с ангажимента за конкретна финансова помощ, която не е малка, “и то за въоръжение за Украйна”, нито с ангажимента за предоставяне на оръжие от арсенала на армията, преди да сме получили заместващи образци.
Радев категорично не приема служебно правителство да превръща България “в безсрочен донор за войната в Украйна до крайна победа”.
Според Олеся обаче, призивите за ограничаване или блокиране на помощта за Украйна на практика означават подстрекаване към подкрепа на държавата агресор – Русия. От посолството представят и заверена справка за щетите на Украйна от конфликта с Русия, които по тяхно мнение ние солидарно трябва да възмездим на украинския режим.
От съображения за деликатност пропускаме размера на сумата.
Но горчивото усещане, че законният български президент е “подстрекател” остава.
