21.11.2024

Трън

Информационен портал

Трън > Народ > История > Произход и значение на селищните имена в Трънско

Произход и значение на селищните имена в Трънско

Trun.Bg027 мин.

Анна Чолева-Димитрова
(Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, Българска академия на науките)

Резюме

Изследването е посветено на селищните имена от бившата Трънска околия. Разгледани са 76 ойконима (вкл. и названия на селища, които сега са извън държавната ни граница). В голямата си част имената са останали непроменени още от XV-XVI в. От средата на миналия век досега не са извършвани промени в статута на селищата. Разгледаната ойконимна система е съхранила и много старинни елементи. Без съмнение тези имена са част от нашето лексикално богатство.

Abstract

The study includes 76 names of settlements in the Tran region. From the analysis made of the word formation and structural patterns of settlement names from the different regions, we may conclude that in the Tran region there are the largest number of preserved archaic elements in the settlements names and the smallest changes in the oikonyms, i.e. we can say that we have the greatest degree of antiquity preserved in the oikonym system. The following archaic type names, names with archaic structure and meaning are included: archaic and rare dialect words: Звонци, Kострошовци, Костуринци, Паля, Туроковци etc.; archaic personal names and nicknames: Бераинци, Бутроинци, Грознатовци, Драинци, Eздимирци, Мисловщица, Мракетинци, Петачинци, Стрезимирци, Ярловци, etc.; adjective ending in -jь: Врабча, Вукань, Вучи дел, Eрул; a genitive-accusative case form is reflected in Проданча.The study is based on written sources only.

***

Бившата Трънска околия (според административното деление до 1956 г. в България) е регион, който е запазил почти непроменени имената на селищата си и до ден-днешен. Липсата на публикувани микротопонимни материали от този край е другият повод да се върна отново към разглеждането на трънската ойконимна система. От средата на миналия век досега не са извършвани промени в статута на селищата. Eдинствените изменения на ойконимите са свързани с няколко преименувания: две старинни названия са заменени с имена на партизани – с. Мисловщица се преименува във Велиново, с. Баба – в Неделково. Извършени са и доуточнявания и осъвременяване на селищните имена: с. Извор става Студен извор (това название се дава, за да се разграничи ойконимът от често срещания оним Извор); Яловица се преименува в Eловица (по желание на жителите на това селище). Най-старият засвидетелстван засега запис се явява в подкрепа на тази промяна. През 1960 г. с указ са уточнени още две селищни имена: Мракьотинска махала > Мракетинци и Туряковци > Туроковци. Последното название е доказателство за избледняването на някои лексикални значения на думите или за тяхното изчезване от речниковия състав на говора. Местните жители не знаят какво означава тур, започват да свързват името на селището с етничното название (турчин) и са категорични, че никога не са живели при тях представители от този етнос (вж. Чолева-Димитрова 2002: 59).

Eстествено, че към ойконимната система на Трънско се включват и имената на селищата, които до 1920 г. са били част от него, а след тази година, по Ньойския договор остават извън нашата граница.

Ба̀ба, старо название на с. в Трънско. Стар запис: Бабин дол (вероятно с. Баба) 1451 (ИБИ ХIII 361); Баба 1453, 1576 (РСт 436; РСтСел 445; ИБИ ХVI 174); село баба ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 65а, Опис III 179); Баба 1878 (РТК). До 1950 г. име на с. Неделково. — От баба, като роднински термин. Отсъствието на суфиксални изменения, които са характерни за този тип имена (срв. СелИ Батковци, Лелинци, Сестрино, Уйно), буди съмнение при извеждането на ойконима от това нарицателно. Известният засега най-стар предполагаем запис Бабин дол действително потвърждава този вариант (като прил. от баба), но като топоним названието се среща често и в съседните на Трън околии – само в Радомирско има три МИ Бабин дол. Възможно е също, това да е име на някое изчезнало селище. Или като земеписен термин, от диал. баба ’височина, връх като купол’ (Eленин 1984); срв.МИБаба, върхове в Рила и Стара планина, МИ Гола баба, гол чукар при с. Ракиловци, Радомирско (от баба ’гърбовидна местност’ в говора, Чолева-Димитрова 2009: 108); МИ Баба, Валовишко и Гоцеделчевско ’название за гърбовидни хребети’ (Иванов 1982: 72); сходно обяснение и заМИ Бабата в Разложко (Попов 1979: 81). И двата варианта са възможни, срв. СелИ Бабино в Дупнишко, Бабица в Брезнишко (Чолева-Димитрова 2002: 95).

Банкя̀, с. на 3 км североизточно от Трън. Стар запис: Баня 1451 (ИБИ ХIII 365); Банке 1576 (РСт 369; РСтСел 446), Банка 1576 (ИБИ ХVI 178); Банкя 1878 (РТК). — От банкя (в говора) ’топъл извор’, умалит. от баня, често в топонимията, обикновено за минерални извори (ЕтР 17; БЕР I 32), срв. СелИ Банкя в Софийско.

Бера̀инци, с. на 5 км югозападно от Трън. Стар запис: Браинци 1447 (ИБИ ХIII 369- неустановено) Бераинци 1878 (РТК). — Жителско име от РИ , а то от ЛИ *Берая, западна форма на Берай (Заимов 1967:270); срв. МИ Берая, Тетевенско (Заимов 1973: 74), от същата осн. срв. МИ Берин дол в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 120). Вж. следващото.

Бѐрин изво̀р, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Беринъ Изворъ 1878 (РТК); Berin Izvor (IM 77) . — По ЛИ Бера, може и мъжко, западна форма (Илчев 1969: 17; Заимов 1988: 19), срв. тук СелИ Бераинци, също в Трънско, МИ Берин дол в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 120), Берин дол и Берино бърдо в Годечко (Симеонов 1966: 125-26).

Бого̀ина ма(х)ала̀, мах. в Трънско. До 1919 г. е населено място на с. Пета̀чинци, останало в Сърбия. — По ЛИ Богоя, западна форма на Богой.

Бохова̀ (Буова̀, Боова̀) в говора, с. на 28 км югозападно от Трън. Стар запис: Бохова ХV в. (ИБИ ХIII 363); Бухова (Бухово), Бочова 1576 (РСт 376, РСтСел 445; ИБИ ХVI 175); Бухаво ХVII в. Боянски поменик, 45 с. (БП 118); Бихава 1780 (Гошев 1934-1935: 14); Бихава 1791 (Гошев 1928-1929: 6); село Бихава 1848 (Мутафчиев 1931: 19).— Прил. от бух ’бухал, Strix bubo’, елиптично название, от начално *Бу(х)ова (гора, планина) и под., по-късно втората част от името е отпаднала, с регресивна асимилация на о, семант. срв. СелИ Бухово (Чолева -Димитрова 2002: 101).

Бу̀синци, с. на 6 км южно от Трън. Стар запис: Бушиндже 1453 , Бусинче 1576 (РСт 378, РСтСел 445; ИБИ ХVI 175); Бошенци 1451 (ИБИ ХIII 363); Бисинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л. 221б, Опис I 46, 47); бuсинци в Àпостол от ХVI в. (прип. л. 148б, Опис I 78); Бусинци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Буса, срв. струс. Буславъ, често (Морошкин 1867: 30), но тук вероятно от ЛИ Бусо(а), от Блъс-ко, с лъ>у под сръбско влияние, преди ХV в. (подробно Заимов 1967: 271). От същата основа срв. СелИ Бусилци, Велешко (Kънчов II 189; Чолева-Димитрова 2002: 103), срв. и следващото.

Бутро̀инци (Бутро̀льинци) в говора, с. на 8 км източно от Трън. Стар запис: Бутрунидже (Бутроница) 1453, Петреиниче (Бутроинци) 1576 (РСт 379); Бутронинци 1451 ИБИ ХIII 365); Бутреиниче, Бутроиниче 1576 (РСтСел 446; ИБИ ХVI 177); Бутроинци 1878 (РТК); Бутронинци при Мичев-Коледаров 1989:50. — Жителско име от РИ , а то от Пр Бутроня, Бутроя за дебел и мързелив човек, произв. от бутор ’пън, дънер’ (БЕР I 93; Фасмер ЭСРЯ I 253; Заимов 1967: 276).

Велѝново, с. на 5 км южно от Трън. Ново административно име на с. Мѝсловщица от 1950 г. ─ По ЛИ на партизанина Велин Àнгелов от същото село.

Видра̀р, с. на 30 км южно от Трън. Стар запис: Видрари 1570 (ТДИМН V,1/ 779); Видрар 1572, 1576 (РСт 382, РСтСел 441; ИБИ ХVI 129); Видраръ 1878 (РТК). — Името може да има две значения: 1) *видрар ’голям бистър извор’, произв. от видра ’малък бистър извор’ и увелич. суф. –ар (често в западните говори), вж. подробно БЕР I 144; 2) *видрар ’ловец на видри’. Срв. СелИ Видраре в Тетевенско, Видрани в Kичевско (Kънчов II 556). Срв. СелИ Видрица (Чолева-Димитрова 2002: 105).

Вла̀сина, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница, разположено на Власинското езеро, дало името на езерото. Vlasina (IM 464). — Произв. от влас с –ина или прил. от влас, название тип елипса, напр. от начално *Власина вьсь, Власина долина и под., срв. СелИ Власи в Царибродско.

Вра̀бча, с. на 6 км североизточно от Трън. Стар запис: Вирабеч (Врабец) 1453 , Вирабчу (Врабча), Вирабчо 1576, Вирабча 1624 (РСт 384; РСтСел 446); Врабча 1451 ИБИ ХIII 365); Вирабчо 1576 (ИБИ ХVI 178); Врабча 1878 (РТК). — Според най-стария запис прил. от врабец с -jа (Заимов 1973: 86), срв. СелИ Горна и Долна Врабча в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 149).

Вука̀н, с. на 7 км южно от Трън. Стар запис: вероятно Лукан 1451 (ИБИ ХIII 363); Вълкан 1576, Вулкан (Вълкан) 1624 (РСт 385, РСтСел 446; ИБИ ХVI 177); воукань ХVI в. в Четвероевангелие (л. 1а, Опис I 45); село вuканъ 1772 (прип. в Служебник от 1554 г., л.1а, Опис I 486); виканъ ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 62б, Опис III 179); Вукан 1878 (РТК). — Изцяло от ЛИ Вукан (Вълкан) или прил. с –jь от него (Заимов 1973:88), срв. СелИ Вуково в Дупнишко.

Ву̀чи дел, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Вучи Долъ 1878 (РТК); Vuči Del (IM 475). — Прил. с –jь от вук ’вълк’ в говора и дел, като географски термин ’било на планина; вододелен връх; граница’ (БЕР I 472), за втората част срв. тук СелИ Ясенов дел, МИ Kамен дел на Витоша в София.

Глава̀новци, с. на 10 км западно от Трън. Стар запис: Главановци 1454 (ИБИ ХIII 369); Гълавановча, Галаванофча 1576 (ИБИ ХVI 178; РСтСел 446); Галавануфча 1624 (РСт 388); главановци в Номоканон от 1689 (зап. л. 9б, Опис I 204); Главановци 1878 (РТК). — Жителско име, най-вероятно от Пр Главан, за човек с голяма глава, срв. СелИ Главановци в Монтанско (Заимов 1967: 265).

Глого̀вица, с. на 5 км южно от Трън. Стар запис: Kулогвидже (Глоговица) 1453, Гулогуфча-и баля (Горна Глоговица) Глогофча-и баля 1576 (РСт 388, РСтСел 446; ИБИХIII 365; ИБИ ХVI 177); Глоговица 1878 (РТК). — Прил. от глог ’вид храст, Crataegus’ (БЕР I 250) и –ица, често в топонимията, срв. СелИ Горна и Долна Глоговица в Радомирско (Чолева-Димитрова 2002:111).

Го̀рна Мѐлна, с. на 16 км южно от Трън. Стар запис: Гюрне Иммелне, Горна Имелна 1576 (РСт 391; РСтСел 441; ИБИ ХVI 128); Горна Мелна 1878 (РТК). — Произв. от диал. мел ’ронлива скала; белезникава песъчлива почва’, стб. мýлъ ’варовик, вар’ (БЕР III 724), образув. от мел и наст. –/ь/на. Името е елипса, с отпаднала втора част, от начално *Мелна вьсь, долина и под., срв. семантично гр. Мелник, още СелИ Meljan в Хърватско (IM 288; Чолева-Димитрова 2002: 145). — Вж. Долна Мелна.

Горочѐвци, с. на 14 км югозападно от Трън. Стар запис: вероятно Гирчуфча (Гирчевци), Гирчофча 1576 (РСт 393; РСтСел 440; ИБИ ХVI 124); Горочевци 1878 (РТК). — Жителско име от начално МИ *Гороча = гора и суф. –оча (за образув. вж. Дуриданов 1958: 355), срв. МИ Тескоча в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 427), както и ЖитИГолочевци в Kрива Паланка(Заимов 1967: 229). В най-стария запис се реконструираЛИ Гирче.

Грозна̀товци, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Рузнатовци 1451 (ИБИ ХIII 363); Грознатовци 1878 (РТК); Groznatovci (IM 194). — Жителско име от ЛИ Грознат (Заимов 1988: 71), от Грозно < стб. грозьнъ ’страшен, ужасен’ (СтбР I 374) с –ат , за наст. срв. тук СелИ Г., Д. Любата, Босилеградско (вж. още Заимов 1967: 240), или по Пр. Първият запис е с изпуснато г.

Джѝнчовци, с. на 14 км югозападно от Трън. Стар запис: Джинджовча 1576 (ИБИ ХVI 176; РСтСел 446). — Жителско име от ЛИ Джинчо, умал. от Джино, от Гино, с г’ > дж в говора (вж. Заимов 1967: 241), срв. МИ Джиновци и Джиновица в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 191).

Докьо̀вци, с. на 20 км южно от Трън. Стар запис: Дойкофча (Дойковци), Дукофча, Дойкьовча 1576 (РСт 399; РСтСел 441; ИБИ ХVI 127; ИБИ ХVI 122); село Доиковци ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 72а, Опис III 179); Докьовци 1878 (РТК). — Жителско име от начално *Дойковци, по ЛИ Дойко (Заимов 1967: 242; Чолева- Димитрова 2002: 119) със смекчаване, характерно за говора (Стойков 1993: 144).

До̀лна Мѐлна, с. на 20 км югозападно от Трън. Стар запис: Долне Иммелне (Д. Имелна), Долна Имелна, Долня Иммелна 1576, Долна Химелна 1605 (Хмелна) (РСт 400; РСтСел 440; ИБИ ХVI 122); Долна Мелна 1878 (РТК). – Вж. тук Горна Мелна.

Дра̀инци, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Драинци 1451 (ИБИ ХIII 363); Дираинча 1576 (РСтСел 443); Драинци 1878 (РТК); Drainci (IM 148). — Жителско име от ЛИ Драя (Заимов 1967: 272; Заимов 1988: 98), срв. МИ Драин рид в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 205).

Дъ̀лга лу̀ка, с. на 20 км югозападно от Трън. Стар запис: Долга, Д’лга Лока 1570 (ТДИМН V, 1/ 737, 781); село длигалика ХVI в. (Миней вероятно от Пшинския манастир “Св. Прохор” (Гошев 1926-1927: 354); село длъга лика ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 69б, Опис III 179); Дълга Лука 1878 (РТК). — От прил. дълъг и лука ’лъка, ниско място, обикновено ливади покрай река’, с у < ѫв говора, стб. лѫка (БЕР III 288; Чолева –Димитрова 2002: 124).

Eздѝмирци, с. на 4 км югоизточно от Трън. Стар запис: Йездимирджи (Йездимирци) 1453, Яздимировджа (Яздимировци), Яздимировча 1576 (РСт 405, РСтСел 446; ИБИ ХIII 365; ИБИ ХVI 177); Eздимирци ХIХ в. (РТК). — Жителско име от изч. ЛИ *Eздимир, *Eздимер, *Яздимер, срв. Jездимировров в Ягодинско (вж. Заимов 1967: 221) с преглас jа > е в говора.

Eло̀вица (Йело̀вица) в говора, с. на 10 км югозападно от Трън. Стар запис: еловица ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 61б, 70б, Опис III 179); Яловица 1878 (РТК). От 1966 г. име на с. Яловица. — Прил. от ела и –ица, срв. семантично СелИ Eлов дол в Радомирско (Чолева-Димитрова 2002: 125).

Ѐрул, с. на 13 км южно от Трън. Стар запис: Херул 1576 (РСт 407); Мирул 1576 (РСтСел 446; ИБИ ХVI 177); Eрулъ 1878 (РТК). — С преглас jа > е от Ярул, изцяло от ЛИ, с ударение върху първата сричка, срв. ЛИ Раду̀л и МИ Ра̀дула в Радомирско; срв. МИ Ярулица в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 479).

Забѐл, с. на 5 км западно от Трън. Стар запис: Жабел (Забел) 1576 (РСт 408; РСтСел 446; ИБИ ХVI 176). — От забел ’бранище, дребна гора’, често като топоним в западни области (БЕР I 569), срв. МИ Забел в Годечко (Симеонов 1966: 157), в Неврокопско (Иванов 1996: 109), Забýлъ, ХIV в. в ок. Хермилея (Тасева 1998: 196).

Зво̀нци, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Звонци 1878 (РТК); Zvonce (IM 491). — Произв. от звон ’звън, камбана’, звонец, остар. ’камбана’, стб. звонъ ’звън, шум’ (СтбР I 537; БЕР I 623), срв. и звони ’камбани’ (СтбР I, пак там). Би могло мн. ч. от звонец или жителско име от начално МИ *Звони/те/, за място, където е имало камбани или по Пр за шумни хора, или които правят звънци, срв. СелИ Zvonik в Хърватско (IM 491), звьны поле = Знеполе, област в Трънско, МИ Звъни камен в Неврокопско (Иванов 1996: 110).

Зелѐниград, с. на 6 км западно от Трън. Стар запис: Зилани иград (Зелян град) 1453, Зеланград (Зелянград) 1576 (РСт 409; РСтСел 446; ИБИ ХVI 177); Зелениград 1447 (ИБИ ХIII 369); Зелен 1762 (ИБИ ХХI 91); Зелени Градъ 1878 (РТК). — По общия изглед и цвят на околността, обикновено за места с иглолистни гори, срв. СелИ Зелени Град в Kратовско, Зелен дол в Благоевградско (Чолева-Димитров а 2002: 127).

Изво̀р, с. на 5 км югозападно от Трън, старо име на с. Студен извор до 1960 г. Стар запис: Извор 1420 (РСт 411, ИБИ ХIII 363); изворъ ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 23б, 59а, 69а, Опис III 179), срв. СелИ Извор – Често в ойконимията.

Ѝскровци, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Изкъровци 1451 (ИБИ ХIII 365); Мали Искровници (пак там, неустановено); Искорофча 1576 (РСтСел 446); Искровци 1878 (РТК); Iskrovci (IM 203). — Жителско име от ЛИ Искро (Заимов 1988: 112), срв. МИ Искрьовица в Пирдопско (Заимов 1959:125).

Kлису̀ра (Трънска Клисура), с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Kлисура 1878 (РТК); Klisura (IM 226). — От клисура ’планинска теснина, проход’ (БЕР II 459), често в топонимията.

Kо̀жинци, с. на 10 км южно от Трън. Стар запис: села кѡжинцѣхь в Папка с отделни листове от разни ръкописи, II ½ ХIV в. (Опис IV 150); селѡ Кожинци в Четвероевангелие от ХV в. (Опис I 35); кожинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л.1а, Опис I 45); Kожинче 1576 (РСт 417, РСтСел 446; ИБИ ХVI 179). — ЖитИ по Пр Kожа(та), за слаб човек, според Заимов 1967: 273 от изч. ЛИ Kожа ХIV в. (Заимов 1988: 122), срв. мах. Kожинци в Годечко (Симеонов 1966:169); СелИ Kožince в Нишко (IM 240); Kожина падина в Босилеградско.

Kолу̀ница, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Kolunica (IM 230). — От тур. заемка kolun ’ млад кон’, срв. рум. colun ’магаре’, срв. мах. Kолунци в Босилеградско (вж. Заимов 1967: 205), МИ Kолуница (Kулуница) в Радомирско и Пернишко (Велев 1987; Чолева-Димитрова 2009: 253), Kолунички рид в Трънско, СелИ Kolun в Босна и Херцеговина (IM 230).

Kо̀строшовци, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Kостуршовица 1451 (ИБИ ХIII 363); Kострошовча 1576 (РСтСел 446); Kострошовци 1878 (РТК); Kostroševci (IM 237). — Жителско име от начално МИ *Кострошово, Кострошево, прил. от *кострош, костреш, диал. костреж ’вид сладководна риба, Perca fluviatitlis’ (БЕР II 665), срв. срхр. kostreš ’вид риба’, също и ’някаква билка’ (AR V 377). Най-старият запис насочва към основа костур-, също този вид риба (БEР, пак там) и суфиксални словообразуват. елементи; за първичната им обща етимология вж. Фасмер ЭСРЯ I, 642; Skok II 165. Срв. СелИ Kostreš , Kostroša в Босна и Херцеговина, Kostreši в Хърватско (IM 236-37; AR , пак там), вж. и Заимов 1967:230; Чолева-Димитрова 2002: 69.

Kосту̀ринци, с. на 8,5 км южно от гр. Трън. Стар запис: Kостуриндже 1453, Kостравджа /Kостравци/, Kостравча 1576 (РСт 421; РСтСел 446); Kостурица 1451 (ИБИ ХIII 363); Kостуравче 1576 (ИБИ ХVI 177); костuрица ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 62а, Опис III 179); Kостуринци 1878 (РТК). — Жителско име от МИ *Kостурина: *костурина = костура ’скелет’, срв. срхр. кастур ’скелет’ и –ина, за местност със скали, остри като кости, (Селищев 1931: 221; Заимов 1967: 205), в Радомирско костура ’изхабен прост нож’ (Пръчков), би могло и по Пр, но по-малко вероятно, срв. СелИ Костуринци в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 260) , мах. Kостурци в Благоевгр. и Kюстенд., СелИ Kостур, Kостури в Àлбания, Kостур в Kумановско, Kостурино в Щипско. Според Фасмер от у’ бобър’ (Vasmer 1941: 192).

Kу̀са вра̀на, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Kоса Вирана, Kуса Вирана 1576 (РСтСел 443; ИБИ ХVI 158-59); Kуса Врана 1878 (РТК); Kusa Vrana (IM 252). — От кус ’къс’ в говора и врана ’птица Corvus frugilegus’. За първата част срв. семантично МИ Kуси рид и СелИ Kаси лаг в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 271), а за втората — често МИ и СелИ Враня.

Къшлѐ, с. на 20 км югозападно от Трън. Стар запис: Кѫшле 1878 (РТК). – Изцяло от къшле, умал. от къшла’зимна кошара за овце’, от заемка, често в българската топонимия или умал. от къща, според говора – къщле, къш(т)ле (БЕР III 238-39), което смятам и за по-вероятно, ако се има предвид, че названието е от регион с чисто българска топонимия, срв. СелИ Къшла в Кумановско (Кънчов II 515), МИ Къшлите в Радомирско (Чолева -Димитрова 2009: 273).

Лѐва река̀, с. на 18 км южно от Трън. Стар запис: Лева река 1570 (ТДИМН V, 1/ 741); Лйева Рйека, Ливе рака, Лйеве рике 1576 (РСт 425; РСтСел 440); Лиева река 1576 (ИБИ ХVI 121); Лѣва рѣка 1878 (РТК). — От лев ’ляв’, стб. лѣвъ, вероятно тук по някои особености на течението на водата, срв. още лева вода ’вода, която пада от водопад и се върти противоположно на естественото си течение’ (вж. подробно БЕР III 336-337, 586), срв. ВИ Лева река и Леви дол в Радомирско, Берковско (Чолева-Димитрова 2009: 278 ; Михайлова 1986: 102).

Лѐшниковци, с. на 12,5 км югозападно от Трън. Стар запис: вероятно ?Лешниче 1576 (РСтСел 446); лешниковци ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 18б, 27б, 69б, Опис III 179); Лѣшниковци 1878 (РТК). — ЖитИ от МИ *Лешниково, произв. от лешник ’плод и дърво на леска’ (Заимов 1967: 231; БЕР III 381; Чолева-ДИмитрова 2002: 141).

Ло̀мница, с. на 4 км северозападно от Трън. Стар запис: Ломница 1448 (ИБИ ХIII 373); Ломнидже 1453 , Ломниче 1624 (РСт 427); Д. Ломница 1570 (ТДИМН V, 1/ 219). — От лом ’стръмно място’ (вж. и др. значения БЕР III 464) и наст. –/ь/н-ица, тук по името на реката. Срв. СелИ Ломница в Кюстендилско.

Ля`линци, с. на 13,5 км югоизточно от Трън. Стар запис: Лелинци 1446, Лялинци 1455 (ИБИ ХIII 397, 31); Лалинче (Лялинци) 1624 (РСт 428); Лялинци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Ляля, което е от ляля = лала ’леля’ в говора, или от Пр за ляля, лала, праслав. *l’al’a, запазено в слав. езици със значение ’бърборко, глупак’ (Sławski IV, 1,33-35; БЕР III 295), или от ЛИ Ляла, гальовно от Владо (вж. и Заимов 1967: 273), срв. СелИ Ляльово в Гоцеделчевско (Иванов 1996:135).

Мѝлкьовци (Мѝлькьовци) в говора, с. на 5 км източно от Трън. Стар запис: Милнуфча (Милновци) 1453, Милкюфче (Милкьовци), Милкьофче 1576 (РСт 432, РСтСел 445; ИБИ ХVI 175); Милкьовци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Милкьо, със смекчаване, характерно за говора (Стойков 1993: 144; Заимов 1967: 250; Чолева-Димитрова 2002: 147).

Милосла̀вци, с. на 10 км западно Трън. Стар запис: Милославица 1451 (ИБИ ХIII 363); Милославидже 1453, Миласлофча, Миляслофча 1576, Милослафча 1624 (РСт 433; РСтСел 446); Миласловче 1576 (ИБИ ХVI 176); Милославци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Милослав (Заимов 1967: 222), срв. СелИ Milosavci в Босна и Херцеговина (IM 292; Чолева-Димитрова 2002: 147).

Мѝсловщица, старо име на с. Велѝново, Трънско (до 1950 г.). Стар запис: Мисловиче (Мисловица), Мисилович 1576 (РСт 381; РСтСел 446; ИБИ ХVI 178, 302); Мисловщица 1878 (РТК). — Селищното име е вторично образувание от начално МИ *Мислово, прил. от изч. ЛИ Мисло (Заимов 1988: 155) и наст. –щица < праслав. *-ьskica (Дуриданов 1964: 34-60), за този тип образуване срв. МИ Дрегощица, Редущица в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 205), срв. за осн. МИ Мыслешева стась, ХIV в. в Стружко, Мысловъ врьхъ, ХIV в. в Kичевско (Тасева 1998: 230), срв. СелИMysłowo, пол. в обл. Гродно и рус. Мыслово в обл. Петерсбург и др. (SG XV 2, 365; RGN VI 28) и ВИ Мисловов обл. Новгород (WRG III 357).

Мракѐтинци, с. на 7,5 км югоизточно от Трън. Стар запис: Мракетници 1878 (РТК). — Жителско име най-вероятно по изч. ЛИ Мракѐта, образув. от ЛИ Мра̀ко, от прил. мрак, мрака, мрако ’тъмен, черен’, срв. и срхр. мрак ’мрак; вeликан’ (БЕР IV 279; Заимов 1988: 160) и наст. –ета < стб. -ѧта, наст. придава умалителност на имената, за образув. срв. ЛИ Добрета, Милета (Заимов 1988: 88, 151), Павлета. Също така е възможно и по Пр Мракета, произв. от гл. мракам ’тормозя, хуля; рева като вол’ (вж. БЕР IV 280). Срв. МИ Мракилски шумак във Врачанско (по РИ , Николов 1997:309), СелИ Mrakovica, Mrakovo 3 в Босна и Херцеговина (IM 299), Мороково в обл. Новгород (RGN V 680).

Мра̀мор, с. на 9 км южно от Трън. Стар запис: Мирамор 1453, 1576, 1624 (РСт 435; РСтСел 446; ИБИ ХIII 365; ИБИ ХVI 179); Мраморъ 1878 (РТК). — От мрамор ’камък с варовит състав’, стб. мраморъ (БЕР IV 280), срв. СелИ Мрамор в Софийско, често в топонимията.

Насалѐвци (Насальѐвци) в говора, с. на 12 км западно от Трън. Стар запис: Населуфча (Населевци) 1624 (РСт 436); Насалевци 1878 (РТК). — Вероятно от начално *Населовци, вж. стария запис, от МИ *Населово, от на ’над’ и прил. от село (вж. подробно Заимов 1967: 231; за типа имена Дуриданов 1960), срв. СелИ Naseoci в Босна и Херцег. (IM 303).

Нашу̀шковица, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Нашушковица 1878 (РТК); Našuškovica (IM 303). — Вероятно с префикс на– (за този тип имена в топонимията вж. Дуриданов 1960) и прил. от Пр Шушко, за ’човек, който обича да си шушука, да се уговаря с друг’, и –ица. Срв. срхр. ЛИ или Пр Šuško, презимена Šuškić, Šuškavčević (AR XVII 903) или изцяло от нариц. шушкавица, запазено в срхр. Šuškavica = Šuška a) ’бърбореща, приказлива жена’, б) ’неугледен, беден човек’ (AR , пак там).

Недѐлково (Недѐльково) в говора, с. на 11,5 км югоизточно от Трън. Ново име на с. Ба̀ба от 1950 г. — По ЛИ на ятака Неделко Савов от същото село.

О̀доровци, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Одоровци 1878 (РТК); Odorovci (IM 313). — Жителско име от начално МИ *Одорово, прил. от *одор, запазено в срхр. оdor ’обир, грабеж; разбойник’, от оdirati ’одирам, върша грабеж’, заето и в рум. odor ’съкровище, имане’ (Заимов 1967: 231), по-малко вероятно по ЛИ Одор < Теодор, не се среща в българската антропонимия.

Одра̀ница, с. на 21 км южно от Трън. Стар запис: Удранци 1570 (ТДИМН V,1/ 637, 677); Одранча, Одранче 1576 (РСт 439; РСтСел 440; ИБИ ХVI 123). — Вероятно от начално жителско име Одране, от МИ *Одър, срв. одър ’дървено легло; вид подвижна колиба и др.’, още стб. одрина ’обор’, рус. диал. одрина ’сеновал, обор’ (БЕР IV 806, 810) или от начално МИ *Одър < одър, като земеписен термин, срв. МИ Одрища в Радомирско за ’равно място или място, където почива добитък’ (Чолева-Димитрова 2009: 329), Одрето (БEР IV 811) и наст. –ица, срв. СелИ Одрено в Kратовско (Kънчов II 521; Заимов 1967: 155), МИ Одрене в Гоцеделчевско (Иванов 1996: 145), СелИ Одрене в Kумановско, Odranci в Словения (IM 313).

Па̀ля, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Паля 1878 (РТК); Palja (IM 324). — Вероятно елипса от начално *Палjа /вьсь, гора и под./, по-късно с изпаднала втора част, от *палjа ’палена, горяла’ или от *(О)паля: *опалена, образув. прил. с –jа от пала, диал. ’огън’, опала, опалия ’пожар’ (Геров III 367; БЕР V 29-31). Семантично срв. МИ Опалово при с. Друган, Радомирско. По местно обяснение: “при суша земята бързо прегаря, т.е. “опалена” почва” (Чолева-Димитрова 2009: 330), срв. срхр. опал ’изгорена гора’, рус. пал, паль ’обгоряла гора’ (Мурзаев 1984: 427), срв. МИ Опал, Опаšна в Ресенско (Пjанка 1970: 174, 415), срв. СелИ Паль в Пермска обл., Пал=Паль в Петербургска обл. (RGN VI 558) . Според Заимов 1973:140 ойконимът е прил. с –jа от ЛИ Пале, което също евъзможно. Срв. МИ Паля падина в Брезнишко (Велев 1984), РИ Палинци в Земен, Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 31), СелИ Palja barda в Сърбия, Palje Brdo в Хърватско, Paljevina в Хърватско (IM 324).

Параму̀н, с. на 6 км югоизточно от Трън. Стар запис: Барамун (Парамун) 1451, 1453 (ИБИ ХIII 365; РСт 442). — Изцяло от нариц. парамун ’стража’, запазено в стсръб. парамоунь (Даничић 1863: 276), заето от визант. παραμονή също (вж. подробно Дуриданов 1978: 79).

Пенкьо̀вци, с. на 26 км южно от Трън. Стар запис: Пенкюфча, Пенкьофча, Пенкьофче 1576 (РСт 443; РСтСел 441; ИБИ ХVI 127); Пенкьовци 1878 (РТК). — ЖитИ по ЛИ Пенкьо̀ (Заимов 1967: 253), умал. от Пено, със смекчаване в наставката, характерно за говора.

Пета̀чинци, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Питаченци 1451 (ИБИ ХIII 363); Петачинци 1878 (РТК); Petačinci (IM 330). — Жителско име от Пр или ЛИ Петача, произв. от числителното пет и наст. –ача, срв. рус. ЛИ Пjатой, Пjатко, сръб. Petan, Petislav (Miklosich 1927), СелИ Petačići в Босна и Херцеговина (IM 330), вж. Заимов 1967: 274; Чолева-Димитрова 2002: 70.

Прѐсека, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Preseka (IM 354). — От пресека ’кръстопът, място, където се пресич ат пътищата; седловина’ (БЕР V 667), срв. срхр. пресека ’долина’, рус. диал. пресек ’превал, проход между скали’ (Мурзаев 1984: 464), словен. presеka ’дълга тясна ивица, проход в гора’ (Badjura 1953: 266), срв. МИ Пресек в Годечко (Симеонов 1966: 202), Драмско (Иванов 1982:178), СелИ Пресека и в Македония (IM 354).

Прода̀нча, с. на 9 км североизточно от Трън. Стар запис: Проданча 1447 (ИБИ ХIII 371); Проданковиче 1576 (ИБИ ХVI 178); Буроданджа (Проданци)1453, Пуроданковиче (Проданковица) 1576, Пуроданкофча 1624 (РСтСел 446; РСт 449); Проданча 1878 (РТК). — Жителско име от начално МИ *Проданjь < ЛИ Продан, вж. старите записи, или прил. с –jь от Проданци, Проданец: *Проданча (вьсь, гора, долина и под.), за осн. срв. СелИ Продановци в Самоковско или изцяло от ЛИ Проданчо, умал. от Продан (Заимов 1988: 183), в родит.- винит. форма, срв. за тези форми МИ (У) Братая, (У) Янча в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 443).

Ра̀дово, с. на 6,5 км югозападно от Трън. Стар запис: Радчива (Радчево), Радчева 1576 (РСт 451; РСтСел 446); Радичева 1576 (ИБИ ХVI 179); Радово 1878 (РТК). — Прил. от ЛИ Радо, названието е елипса.

Ракѝта, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Ракита 1448 (ИБИ ХIII 373); Ракита 1576 (РСтСел 446); Ракита 1878 (РТК); Rakita (IM 367). — От ракита ’върба Salix, Salix purpurea’, често в топонимията.

Ра̀ни луг, с. на 13 км западно от Трън. Стар запис: Ранъі лѫгъ ХIII в. Виргинска грамота (Иванов 1931: 584); Ранилук 1453, Рану луг, Ранолуг 1576 (РСт 453; РСтСел 446; ИБИ ХIII 363; ИБИ ХVI 179); Рани Лукъ 1878 (РТК). — С асимилация в-н > м-н > н-н от равни, за първата част срв. СелИ Равна в Годечко и луг, с у < ѫ в говора, стб. лѫгъ ‘малка горичка; влажно място, ливада на мястото на някогашна гора; равно ниско място под неголяма гора’ (Фасмер ЭСРЯ II 527; БЕР III 536; СтбР I 826).

Рея`новци, с. на 17, 5 км югозападно от Трън. Стар запис: Реяновци 1451 (ИБИ ХIII 363); Раялуфча (Раяловци) 1453, Раянуфча 1624 (РСт 454); Раяновче, Райановча 1576 (ИБИ ХVI 176; РСтСел 446); Реяновци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Реян, с преход ра > ре от Раян, срв. СелИ Раянци в Радомирско, Раяновци в Сливнишко (Чолева-Димитрова 2002: 161).

Слѝшовци, с. на 14 км югозападно от Трън. Стар запис: Слушовица 1451 (ИБИ ХIII 363); Ишлушувидже 1453, Ислишофча 1624 (РСт 461); слишовци ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 60б, Опис III 179); Слишовци 1878 (РТК). — Жителско име от изч. ЛИ *Слишо, срв. хърв. ЛИ Sliško, стпол. Sºysz, стб. слышати ’слушам’, диал. слишам (Заимов 1967:258; Чолева-Димитрова 2002: 167).

Ста̀йчовци, с. на 12 км югозападно от Трън. Стар запис: Истайчувиджи 1451, 1453; Истайкюфча (Стайкьовци), Истайкьофча 1576 (РСт 463; РСтСел 446; ИБИ ХIII 363); Истайкофче 1576 (ИБИ ХVI 179); Стайчовци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Стайчо (Заимов 1967: 258; Чолева-Димитрова 2002: 170).

Стрезѝмировци, с. на 16 км югозападно от Трън. Стар запис: Стрязимировци 1451, Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453, (ИБИ ХIII 363; РСт 465); Стрезимировци 1878 (РТК). — Жителско име от ЛИ Стрезимир (Заимов 1967: 259), срв. СелИ Strezimirovci във Вранско (IM 413; Чолева-Димитрова 2002: 172).

Студѐн изво̀р, с. на 6, 5 км югозападно от Трън. Име на с. Извор от 1960 г. — От прил. студен и извор, често в топонимията.

Су̀(х)и дол, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Суходол 1576 (РСтСел 443); Сухи Долъ 1878 (РТК); Suhi Dol (IM 417). — От су(х) ’беден на вода’ и дол, често в топонимията.

Трън, гр., околийски център до 1956 г. Стар запис: Трън, нахия 1451 (ИБИ ХIII 361); Турин (Трън) 1453, Търън 1624 (РСт 469); Туин, Турън 1576 (РСтСел 446); Трън, каза 1576 (ИБИ ХVI 178); Трънъ в Боянски поменик, ХVII в., 41 с. (БП 120); Трън, каза 1726 (ИБИ ХХI 322); Транъ 1830 (Опис III 449); Трънъ 1878 (РТК). — Изцяло от нариц. трън (вж. Геров V 367, 368).

Ту̀роковци(Ту̀ряковци) също в говора, с. на 3 км западно от Трън. Стар запис: селѡ Тѡрꙗковци в Приписка към Служебник от ХVII в. (СлР 71); Турякофча 1453, 1576, 1624 (РСт 470; РСтСел 445; ИБИ ХIII 361; ИБИ ХVI 175); Траякофча, Търаякофча 1576 (ИБИ ХVI 179; РСтСел 446); Туряковци 1878 (РТК). — Според най-стария запис, жителско име от начално МИ *Туряк ’място, където има много турове’, произв. от тур ’зубър, див вол’, стб. тоуръ, и в останалите слав. ез. (Дуриданов 1958: 214; Заимов 1967: 232; Šimunović 1972: 190) и –jак, като МИ Вуча̀к, Лисича̀к, Свра̀чак в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 69); за диал. Ту̀роковци, произв. от турок: тур с –ок, както осилок < осел с –ок или по Пр , семант. срв. СелИ Турия в Хасковско, Туриjа в Делчевско (Иванов а 1982: 157), Turan, Turanica в Хърватско (IM 445).

Фѝлиповци (Вилиповци) в говора, с. на 6 км източно от Трън. Стар запис: Филбуфча, Филиповци 1453 (РСт 472; ИБИ ХIII 365); Филипофча 1576 (ИБИ ХVI 176); Филиповцы 1878 (РТК). — Жителско име от начално РИ , от ЛИ Филип, формата Вилиповци е диалектна, срв. СелИ Филиповци в Софийско (Чолева-Димитрова 2002: 176).

Шипко̀вица, с. на 23, 5 км югозападно от Трън. Стар запис: Шибковиче, Шибкуфча (Шипковица), Шипкофча 1576 (РСт 478; РСтСел 441; ИБИ ХVI 129); Шипковица 1878 (РТК). — Прил. от шипка и –ица, срв. МИ Шипко̀вица в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 470).

Яло̀вица, име на Eловица до 1966 г. Името на селището е променено (доуточнено или актуализирано) по желание на жителите му. — От яловица ’трудна за обработване, неплодородна земя или за място, където е лежал ялов добитък’, може и образув. от прил. ялова (земя) и топ. –ица, срв. МИ Яловица в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 477).

Я̀рловци, с. на 8 км югозападно от Трън. Стар запис: Ярлофджа, Ярловци 1453, Ярлофча 1576, 1624 (РСт 480; РСтСел 445; ИБИ ХIII 363); Ярловче 1576 (ИБИ ХVI 175); Ярловци 1878 (РТК). — Жителско име от изч. ЛИ Ярло <Яро с –ло, а то ЛИ Яромир (Заимов 1967: 264; Заимов 1988: 252), и в останалите слав. езици, срв. СелИ Ярловци в Сливнишко (Чолева-Димитрова 2002: 182).

Я̀сенов дел, с. в бившата Трънска околия, останало извън нашата граница. Стар запис: Ясеновъ Дѣлъ 1878 (РТК); Jasenov Del (IM 210). — Прил. от ясен ’дърво Fraxinus’, срв. МИ Ясено в Радомирско (Чолева-Димитрова 2009: 480), често в топонимията и дел, вж. тук Вучи дел.

Тук бяха разгледани 76 селищни имена от бившата Трънска околия (вкл. и названия на селища, които сега са извън държавната ни граница). В голямата си част названията са останали непроменени още от XV-XVI в. Разгледаната ойконимна система е съхранила и много старинни елементи.

Прави впечатление, че голяма част от селищните назавния (25 – 47%) са жителски имена (Чолева-Димитрова 2002: 90). Всички те са образувани с наст. –ци (-ин-ци, -ов-ци): Бераинци, Бусинци, Бутроинци, Главановци, Горочевци,Грознатовци, Джинчовци, Докьовци, Драинци, Eздимирци, Звонци, Искровци, Кожинци, Kострошовци, Костуринци, Лешниковци, Лялинци, Милкьовци, Милославци, Мракетинци, Насалевци, Одоровци, Пенкьовци, Петачинци, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Туроковци, Филиповци, Цегриловци, Ярловци.

В тези названия се реконструират и много старинни лични имена и прякори: Бера, Бутроя, Грознат, Драя, Eздимир Мракета, Одор, Петача, Стрезимир, Шушко, Ярло и др.

Няма нито едно селищно име с наст. –ане, както напр. в Софийско (Иваняне, Подуяне/Подуене, Казичане).

Запазени са и старинни лексеми в: Видрар, Звонци, Kострошовци, Паля.

Прил. с *-jь-: Врабча, Вукань, Вучи дел, Eрул, вероятно Паля.

За типично ономастични суфикси се смятат –ец и –ица. В Трънско 7 ойконима са образувани с –ица (-щица). Не е отбелязан формант –ец: Глоговица, Eловица, Kолуница, Ломница, Мисловщица, Нашушковица, Одраница.

По старото сложно склонение: Зелениград, Рани луг, Су(х)и дол.

От апелативи, без суфиксални изменения са възникнали: Баба, Kлисура, Мрамор, Ракита, Трън. За този тип названия също се смята, че са старинни.

По модела на Радово са образувани новите административни имена: Велиново, Неделково. Не са отбелязани ойконими с –ево.

От заемки са възникнали Парамун, Kолуница .

Селищните имена, освен исторически свидетелства за даден народ, са част и от неговото езиково богатство.

Бележки

Бел. ред. Статията съдържа старобългарска кирилица и гръцки. За да четете по-добре написаното, инсталирайте Unicode съвместим шрифт. Старобългарските примери са предвидени за BukyVede(link is external).

Цитирана литература

  • Велев, В. 1987. Местните имена в Пернишко, 1987 (машинопис).
  • Гошев, И. 1926-1927. Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., т. IV, 335-377.
  • Гошев, И. 1934-1935. Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., т. ХII.
  • Гошев, И. 1935-1936. Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., ГСУ, т. ХIII, 1-57.
  • Гошев, И. 1936-37: Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., т. ХIV, 1-49.
  • Даничић,Ђ. 1863. Рjечник из књижевних старина српских. I-III. 1863-1864, Београд.
  • Дуриданов, Ив. 1958a. Топонимичните –č–суфикси в южнославянските езици. ­ Сп. Български език 8, 4-5, 343-356.
  • Дуриданов, Ив. 1958б. За някои редки словообразователни типове в българската топонимия с успоредици от другите славянски езици. ­ Славистичен сборник 1, 207-250.
  • Дуриданов,Ив. 1960. Префиксално-именният тип в български и неговото значение за топонимичната стратиграфия. ­ Onomastica 10-11, 121-184.
  • Дуриданов,Ив. 1964. Южнославянски успоредици в развоя на един топонимичев модел (*-ьsk-ica). — Сп. Eзик и литература, N3, 37-60.
  • Дуриданов, Ив. 1978. Из топонимията на Брезнишкия край. ─ Сп. Eзик и литература, 33, N4, 72-85.
  • Eленин, Й. Местните имена в Станкедимитровско (машинопис).
  • Заимов, Й. 1959. Местните имена в Пирдопско. С.
  • Заимов, Й. 1973. Български географски имена с –jь. Принос към Славянския ономастичен атлас. С.С осем карти.
  • Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.
  • Заимов, Й. 1988. Български именник. С.
  • Иванов, Й. 1931. Български старини из Македония. С.
  • Иванов, Й. Н. 1982. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. С.
  • Иванов, Й. Н. 1996. Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско). С.
  • Иванов а, О. 1982. Местните имиœа на областа по сливот на Брегалница. Скопjе.
  • Илчев, Ст. 1969. Речник на личните и фамилни имена у българите. С.
  • Михайлова, Д. 1986. Местните имена в Берковско. С.
  • Мичев, Н., Коледаров, П. 1989. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987 (второ, допълнено издание). С.
  • Морошкин, М. 1867. Славянский именослов или собрание славянских личных имен. Санктпетербург.
  • Мурзаев, Э. 1984. Словарь народных географических терминов. Москва.
  • Мутафчиев, П. 1931. Из нашите старопланински манстири. С.
  • Николов, Б. 1997. Топонимията на Врачанска околия. С.
  • Пjанка, Вл. 1970. Топономастиката на Охридско-Преспенскиот базен. Скопjе.
  • Попов, К. 1979. Местните имена в Разложко. С.
  • Пръчков, Цв. Речник на диалектните думи в с. Дрен, Пернишко (машинопис).
  • Селищев, А. 1931. Славянское население в Àлбании. С. II фототипно издание С., 1981.
  • Симеонов, Б. 1966. Eтимологичен речник на местните названия от Годечко. ­ ГСУ-ФСФ, LХ.
  • Стойков, Ст. 1993. Българска диалектология. С. (I изд. – 1962; II – 1968).
  • Тасева, Лора. 1998. Българска топонимия от гръцки и сръбски средновековни документи. С.
  • Чолева-Димитрова, Анна. 2002. Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник, С.-М., 216 стр.
  • Чолева-Димитрова, Анна. 2009. Местните имена в Радомирско, С., 504 стр.
  • Badjura, R. 1953. Ljudska geografija. Terensko izrazoslovije. Ljubljana.
  • Miklosich, Fr. 1927. Die Bildung der slavischen Personen- und Ortsnamen. Heidelberg.
  • Schütz, J. 1957. Die geographische Terminologie des Serbokroatischen. Berlin.
  • Svoboda, J. 1964. Staročeská osobní jména a naše příjmení. Praha.
  • Šimunović, P. 1972. Toponimija otoka Brača. Zagreb.
  • Taszycki, W. 1958. Najdawniejsze polskie imiona osobowe. ­ In: Rozprawy i studia polonistyczne. I. Onomastyka. Wrocław-Krakуw.
  • Vasmer, M. 1941. Die Slaven in Griechenland, Berlin, 1941; II – Leipzig 1970.

Съкращения

  • БЕР­ – Български етимологичен речник. Т. I, II и III. С., 1971 и сл.
  • БП – Станчева, М.- Станчев, Ст. Боянски поменик. С., 1963.
  • Геров ­ – Геров, Н. Речник на българския език. I-V. С., 1975 сл.
  • EтР ­ – Младенов, Ст. Eтимологически и правописен речник на българския книжовен език. С., 1941.
  • ИБИ — Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори).
  • Kънчов I — Кънчов, В. Избрани произведения, т. I (Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско.). С., 1970. (Фототипно издание от Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница, СбНУ, кн.10-13, 1894-96.)
  • Kънчов II — Кънчов, В. Избрани произведения, т. II (Град Скопие. Сегашното и недавното минало на град Велес. Македония. Eтнография и статистика.). С., 1970. (Фототипно издание от Македония. Eтнография и статистика. С., 1911).
  • Опис I ─ Цонев, Б. Опис на рѫкописитѣ и старопечатнитѣ книги на Народната библиотека въ София. Т. I. С., 1910.
  • Опис II ─ Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. II. С., 1923.
  • Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964.
  • Опис IV ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. IV. С., 1971.
  • РСт ­– Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, 363-490.
  • РСт Сел ­ – Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 440-456.
  • РТК – Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  • СтбР — Старобългарски речник. Т.1 /À-Н/. С., БАН, 1999; Т. 2, 2009.
  • ТДИМН — Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за устендилскиот санŸак. Скопjе. Т. V, кн. 1-4, 1982-1985 ( Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985).
  • Фасмер ЭСРЯ ­ – М. Фасмер, Этимологический словарь русского языка. I–IV. М., 1964-1973.
  • AR ­ – Rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. Zagreb, 1880 сл.
  • IM­ – Imenik mesta. Beograd, 1956.
  • Skok II 165 ─ Skok, P. Etimologijski rjiečnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. Zagreb, 1971 сл.
  • Sławski IV ─Sławski, Fr. Słowniketymologicznyjęzykapolskiego, Krakуw, 1952 и сл.
  • RGN ­ – Russisches geographisches Namenbuch. Herausgegeben von Max Vasmer. 1-6. Wiesbaden, 1962-1972.
  • SG – Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. Warszava. 1880–1990
  • Vasmer REW ­ – M. Vasmer, Russisches etymologisches Wцrterbuch, 1-3. Heidelberg, 1953-1958.
  • WRG ­ – Wörterbuch der russischen Gewässernamen. Herausgegeben von Max Vasmer. 1-5. Nachricht Berlin-Wiesbaden, 1960-1973.

 

Други съкращения

  • ВИ – водно име
  • ЖитИ – жителско име
  • ЛИ – лично име
  • МИ – местно име
  • Пр – прякор
  • РИ – родово име
  • СелИ – селищно име

 

За автора

Проф. д-р Анна Чолева-Димитрова е завършила специалност българска филилогия в СУ „Св. Кл.Охридски“. През 1988 г. защитава докторска дисертация по ономастика в БАН. От 2011 г. е професор в секция „Приложна оно­мас­тика“ на ИБЕ при БАН и неин ръководител от 2004 г. Специализирала е антропонимия в гр. Лувен, Белгия и гр. Кил, Германия и микро­то­по­ни­мия в гр. Регенсбург, Германия.Член е на редица международни и национални организации, сред които са: Национален комитет по ономастика (от 1989 г)., Международен комитет по ономастика, ICOS (от 1995 г.), Национален комитет по балканистика, Консултативен научен съвет (КНС) към изследователското нап­рав­ле­ние в БАН „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Главен редактор на сп. „Балканско езикознание“.

Интереси ѝ са в областта на ономастиката (микротопонимия, ойконимия, антро­по­ни­мия), етимологията, социоономастиката, ономастиката и информационните технологии.

Източник

Рубрика:
Споделете

Свързани новини