Умнокрасивият МОК пуска мъж да пребие жена до сълзи пред очите на целия свят, унижава я публично, а след това я кара и да се извини. Това се казва перверзия. Съвсем в духа на артистичния парижки дух от откриването. Тези тънки садистични удоволствия от унижението на слабия не ги разбират в града на винкелите и в суровия северозапад. Дори и там имат сърце.
Нали знаете, че ако тази италианка не се беше извинила на алжиреца, нямаше да види олимпиада и състезания. Като го казах, та се сетих – малък детайл в случая е, че унизената е европейка от католическа страна, което едва ли е търсен ефект, а просто е бонус.
Очаквам сега научни статии, които да развият тезата как извинението на жертвата е било задължително, защото тя всъщност е насилникът като е накърнила чувствата на жената-мъж от Алжир със своите сълзи и е упражнила пасивна агресия спрямо малцинствена група, която се е почувствала уязвена, защото е накарана да изпита чувство за вина.
Мисля, че най-голямото провинение на италианката бе, че развали комфорта на умнокрасивия свят, който може да гледа сълзи само, които сам е продуцирал и аранжирал. Естествените и органични рекции го изнервят и го карат да се чувства неспокоен, защото се усеща излишен и нелеп.
Дж. К. Роулинг не е чела българските фактчекъри и наукообразни апологети на перверзията, а констатира онова, което вижда с очите си:
“Може ли някоя снимка да обобщи по-добре нашето ново движение за правата на мъжете?”, написа Роулинг в платформата X, споделяйки снимка на Карини, обляна в сълзи, и Хелиф, който се опитва да я утеши, след като мачът вече е прекъснат. “Усмивката на мъж, който знае, че е защитен от женомразко спортно статукво, наслаждавайки се на страданието на жена, която току-що е ударил с юмрук в главата и чиято житейска амбиция той току-що е разбил”, написа писателката.
