На 9 август 1920 година влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България след поражението и в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 година в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, напомня радио “Велико Търново”.
През лятото на 1919 година парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано.
В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-Българската и Българо-сръбската граници. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.
В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич – не само от „стратегически”, но и от „национални” съображения.
На 19 септември сутринта в 10:25 часа в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България. Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. Според някои исторически документи след подписването той счупва писалката заради тежките клаузи.
Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година. Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
Откъснатите от Трънско села са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две.
Снимка: Nomad Team – архив
Пълен текст: Прочетете
Автор: Редактор
