На този ден преди 60 години песента на един голям родолюбец е утвърдена като химн на Народна Република България, а когато България престана да бъде на народа – и на Република България.
Цветан Радославов е роден в град Свищов през 1863 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия.
Песента е съчинена в периода след 27 септември 1985, когато след Съединението сръбски части пресичат границата на България при Трън, в отговор на което хиляди доброволци се записват в редовете на армията, за да бранят родината. Един от тях е и Цветан Радославов, който в патриотичен порив композира песента на път за бойното поле, като използва мотиви от популярното Свищовско хоро.
