Местният референдум в Трън във връзка с проекта за златодобив в региона се проведе на 11 юни. Жителите трябва да отговорят на запитването “Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми”.
Допитването беше насрочено първоначално за 26 март заедно с парламентарните избори, но беше отменено заради процедурни пропуски. Проектът за изграждане на миннообогатителен комплекс край Трън е на компанията “Евромакс сървисиз”, част от групата на “Асарел – Медет”. Главният му критик е сдружение “Трън”, а самото допитване беше предложено от кмета на общината.
– Г-н Дайнов, защо трябва да бъде проведен референдума за златодобива в Трън и вярвате ли, че ако хората кажат “не” на добива на злато в региона, политиците ще ги чуят?
– Вярвам, защото подобни референдуми имаше на доста места в страната, на общинско равнище за подобни проекти, които са рискови екологично, като например за Бургас – Александруполис в Созопол и в Бургас, в Радомир имаше подобен за златодобива. Когато хората се съберат и изработят позиция, особено в по-малки населени места, където хората се познават помежду си и формират истинска общност, в момента, в който си заявят мнението гласувайки, това става много трудно за обръщане. Така хора, живеещи заедно се превръщат в граждани, взимайки решения, отнасящи се до общото им благо. Според Аристотел човек става гражданин, когато започва да работи за по-голямото благо, не само за себе си. Макар, че референдумът е опасен инструмент на ниво държави, българският и американският опит показват, че на ниво общини, той е изключително разумен инструмент за взимане на решения.
– Може ли да прогнозирате резултата за този референдум?
– Този референдум, тъй като няколко пъти бе отлаган и местните хора имаха достатъчно време да обсъдят мнение, което е, че природата, която има ресурс за тяхното оцеляване и развитие, то те нямат никакво намерение да подложат този ресурс на риск. Още повече, че по-възрастните хора помнят времената, когато минни дейности са били развивани в региона, така че очаквам да се повтори резултатът от Бургас, Созопол, Радомир, за запазване на жизнената среда, а не жертването й за временни конюнктурни съмнителни ползи.
– А няма ли този регион да бъде по-добре, защото ще бъде осигурена повече работна ръка и ще бъдат направени инвестиции?
Достатъчно дълго време хората го обсъждат и не се подвеждат по този аргумент по няколко прости причини. Първо всяка нормална сметка показва, че става дума за няколко десетки работни места и не повече. Второ тези хора вече използват природната среда като ресурс. Не говорим само за туризъм, а за напредващо биопроизводство, екологични пътеки и т.н. Те са разбрали нещо, което в Америка бушува.
Президентът Тръмп каза, напускам Парижкото споразумение за климата. Дотук над 100 града и няколко щата са казали: “Ти напускаш, но ние не напускаме”. Защо? Защото американците, които винаги са по-напред и мислят по капиталистически, тези, които казаха, че няма да напускат, те са разбрали, че когато се отнасяш грижливо към природата, ненарушаващ и развиващ нови производства, незамърсяващи и има нови заетости, това е бъдещето. Всички градове и щати, които се обединиха против Тръмп, те са си направили сметката, че имат много повече работна ръка, свързана с опазването на природата, отколкото с нейното разрушаване.
Това се усеща и в Европа, и в места, които са запазили не само природата си, но и духа. Древната българска индетификация със своята природа, особено с гората, това някакси българите винаги сме го знаели. Временно бяхме забравили, че нашата природа е нашият дом и нашето средство за развитие. Сега започваме да си спомняме, и американците добре, че ни го напомниха. Бъдещето е в опазване на природата, включително икономическото.
