Асен Миланов: Вечер в Знеполе
Приижда с бавни стъпки вечерта,полетата, нивята морни глъхнат,като възторжена милувка над пръсттавечерникът прохладен ме полъхва. Тук Ерма във лазурна нежност днес шумив мълчанието, сякаш тъжна песен,и в нейните притихнали и сребърни водие сякаш моят светъл дух понесен. Отпуснали в печал златистите коси,като замислени и тъжни деви,стоят смирено плачущи върби,които в скръб са клоните привели. Обичам…