Гласят се промени в Закона за административно-териториалното устройство, според които общинските съвети в общините ще могат да закриват или обединяват кметства с под 300 души население.
Една от целите на предложения законопроект е спестяване на средства на общините за заплати на кметове в малки населени места. Живеещите в тези места обаче негодуват срещу промените, тъй като това би затруднило изпълнението на административни услуги. Обединяването на няколко села в едно общо кметство буди съмнение дали кметът на това кметство няма да обръща повече внимание на селото, в което живее, отколкото на останалите му поверени.
Според действащия към момента закон, за да избере свой кмет, едно село трябва да има население 100 души по постоянен адрес. Този праг важеше до 2016 г., когато беше вдигнат на 350 постоянни жители. През 2019 г. Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България (НСККРБ) поиска от парламента отново да бъде намалено изискването до 100 души. Две години по-късно това искане беше удовлетворено и отново сто човека си избираха кмет.
Благодарение на последните промени в Закона за административно-териториалното устройство, на изборите през 2023 г. в Трънска община право да избира свой кмет получи село Филиповци с население 186 души, по данни от 2022 г. С осемдесет и четири гласа бе избран Теодор Попов, който преди това беше кметски наместник в селото.
Спокойно можем да кажем, че приемането или отхвърлянето на този законопроект няма да е от голямо значение за община Трън и нейното единствено селско кметство. В най-лошия случай това би добавило наставката “-ски” към кмета и 20% по-ниска заплата.
Напомняме, че кметовете и кметските наместници не са държавни служители.
През трънака към звездите
От Трън за Трън и всичко Трънливо.
Ако това предложение бъде прието, най-малкият български град – Мелник, с неговите 239 жители, ще осъмне без кметство.