Трън > Природа > Туризъм > ГКПП Банкя-Петачинци – хронология на една химера

ГКПП Банкя-Петачинци – хронология на една химера

Искането за откриване на гранично пропускателен пункт Банкя-Петачинци се поставя най-напред от Дружеството на бежанците и потомците им от Трънско. В молба от 4 август 1993 г. местните се обръщат за съдействие към тогавашния премиер, към министрите на външните работи и на финансите.

“Откриването на контролно-пропускателен пункт в района на местността “Дерекула” би способствало за цялостна реинтеграция към България не само на българите от бившата Трънска околия, но и от намиращите се в съседство български села от съществуващата преди Царибродска околия – Врабча, Горна Невля, Долна Невля, Скръвеница, Борово, Драговита, Поганово и др.”, заявяват от Дружеството на бежанците и потомците им от Трънско.

Според тях подобен акт би бил в съответствие с политиката на толериране на двустранните връзки на българското население в 20-километровата погранична зона.

Искането е подкрепено и от съюз “Западни покрайнини”, но остава неудовлетворено по икономически съображения.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. 277,9 кв. км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 г. разделя някои от тези села на две части – Петачинци, Стрезимировци, Врабча. В населените места, включени в община Сурдулица, се осъществява връзка чрез ГКПП Стрезимировци. Другите 10 села, включени в община Бабушница, и до днес са без пряка връзка.

Ако се изгради ГКПП Банкя-Петачинци, връзката с тези села ще съкрати пътя с над 100 км, а разстоянието до най-отдалечените села от Трън ще бъде 15-20 км. Преди 1920 г. в тази част на границата е съществувал локален граничен пункт “Дъсчен кладенец”, обслужвал местните селяни, обработващи земята си от двете страни на границата. Хората го наричали “пролазница”, разказва пред БТА Кирил Марков, временно изпълнявал длъжността директор на Историческия музей в Трън.

През 1993 г. е подписан протокол от общинските ръководства на Трън, Бабушница и Димитровград за разкриване на ГКПП Банкя-Петачинци, а на 27 юни 2007 г., четиринадесет години по-късно, е подписана спогодба между правителствата на България и Сърбия за откриване на новия пункт. В документа не е фиксиран срок, а ангажиментът не е изпълнен и до днес. Макар че преговорите за пункта са приключени с подписването на спогодбата, на българската страна ѝ отнема 2 години, за да утвърди споразумението с решение на Министерския съвет, което е публикувано чак на 17 септември 2009 г. По-нататъшен практически напредък няма вече три десетилетия , макар че темата спорадично се повдига в някои институции, включително в Народното събрание.

„За новия граничен пункт са необходими около 7 млн. лв.“, пресмята тогавашният трънски кмет Ст. Николов през 2011 г. (към днешна дата сумата вероятно ще е значително по-голяма). По думите му пунктът ще осигури преки контакти на българското население от двете страни на границата, което ще съдейства за реинтеграция на нашите сънародници. Ще се активизира и търговският стокообмен между граничните общини. ГКПП ще се използва и за преминаване на туристи, които да разглеждат забележителности от двете страни на границата. По линия на трансграничното сътрудничество общините Трън и Димитровград са спечелили тогава проект за изграждане на съвместна екопътека.

През 2013 г. Трън и Димитровград изграждат екопътеката. Маршрутът ѝ е с дължина 13,2 км в българската му част и 30 км в Сърбия. Трасето преминава през клисура от ждрела, като започва от Трънското и завършва с Погановското и е изключително живописно. Границата дели двете съседни трасета, като разстоянието между тях е 1,5 км. Тя обаче не може да се премине и за да достигнат до туристическите пътеки от другата страна, хората трябва да преминат по 100-200 км през съществуващите гранични пунктове.

Тук идва отново нуждата от ГКПП Банкя-Петачинци за съкращаване на тези 200 км и засилване на туристопотока.

Цветлин Йовчев, в качеството си на вицепремиер и министър на вътрешните работи, през 2013-2014 г. предлага проект на Стратегия за интегрирано гранично управление, според който, за да се преборят задръстванията по границите, е необходимо да се разкрият осем нови ГКПП за преминаване на автомобили до 2017 г. Предлага по сръбската граница това да бъдат Банкя-Петачинци и Салаш-Ново корито.

Пет години по-късно, през 2018 година, депутатът от БСП Любомир Бонев отправя парламентарно питане към тогавашния външен министър Екатерина Захариева. Бонев пита какви мерки са взети за изграждане на пункта, предвид изминалото десетилетие от подписване на споразумението. От външно министерство считат, че работата им е приключена с договарянето и подписването на двустранното споразумение и свалят от себе си всякаква друга отговорност по случая.

„Обсъждането на всички въпроси, свързани с фактическото откриване на нови гранични контролно-пропускателни пунктове, е от компетентността на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол, който се оглавява от шефа на МВР”, изтъква Екатерина Захариева. И уверява, че ще подкрепи изграждането на Банкя-Петачинци при следващото заседание на съвета.

Евентуалната причина за пълната липса на развитие по проекта Банкя-Петачинци е, че българската държава е избрала да работи за осъществяването на другия заплануван ГКПП със Сърбия – Салаш-Ново корито, твърди Екатерина Захариева, според която решение в този дух е било взето на заседание на споменатия Междуведомствен съвет от 16 юли 2018 г. Български и сръбски представители дори са му правили първа копка доста преди това – през 2014 г. И досега обаче границата в района се отваря само за традиционния международен граничен събор при прохода „Кадъ боаз“.

Към днешна дата, въпреки изразходваните средства за асфалтиране на пътя (3 милиона лв.) до планирания ГКПП „Салаш-Ново корито“, нищо друго не е свършено. Според Плана за интегрирано гранично управление 2020-2025 г. пунктът трябваше да заработи през отминалата 2023 г.

През 2021 г. в подкрепа на искането за ново ГКПП в Трънско се обявява и групата манастири от Краищенското Светогорие, съобщава пред БТА архимандрит Никанор – игумен на Църногорския манастир “Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян”. Групата включва десет обитаеми манастира и още шест, които се ремонтират и предстои да бъдат отворени за живот.

“Имаме прекрасно сътрудничество с Погановския и Суковския манастир в Сърбия“. Обителите поддържат духовни връзки, съвместни инициативи – манастирски пазари, в които представят свои производства, тържествените служби, в които подчертават единството на православието. “От седем столетия мощите на сръбския крал-светец Стефан Милутин се покоят в Софийската епархия”, припомня Никанор. „Отците от Погановския и Суковския манастир винаги участват в наши празници и ние ходим на техни”, допълва архимандритът. По думите му свещениците от двете страни имат намерение съвместно да развиват поклоннически туризъм, затова дружно подкрепят откриването на нов граничен пункт.

„Това лято (2021 г.) Божиите наместници са изпратили искане до министерствата на вътрешните работи, външните работи и на туризма за откриване на ГКПП Банкя-Петачинци“, казва Никанор. Според него съществуващите ГКПП на Калотина и Стрезимировци не решават проблема, защото те осъществяват връзка съответно с Пиротско, Ниш, Враня и Лесковац.

Тогава кметът на община Трън Цв. Цветкова заявява, че Общината поддържа искането за разкриване на ГКПП Банкя-Петачинци, но уточнява, че пунктът ще бъде пешеходен и че пътят от „Пролазницата“ до общинския център ще бъде ремонтиран.

Ако група туристи решат да минат по екопътеката до Погановското ждрело в момента, то те ще се разходят през тринайсетте километра до сръбската граница и след това ще трябва да се насочат през Драгоман – до Димитровград и Поганово и да изминат над седемдесет километра до другия край в Сърбия. Или да минат през Стрезимировци, което ги отдалечава още повече.

ГКПП Банкя-Петачинци несъмнено би благоприятствал развитието на туризма и от двете страни на границата. С оглед претенциите на Трън да бъде зелена община и да се утвърди като екологично чист район и предпочитана туристическа дестинация, такава „бърза“ връзка със съседна държава ще е огромен плюс, особено ако отвъд границата има тридесет километра живописна екопътека. Това, разбира се, ще затвърди и добрите междусъседски отношения, ще се отрази и на търговията и поминъка в засегнатите силно обезлюдени райони.

Рубрика:
Източник: ,
Споделете