Няма българин, който да не знае имената на националния ни герой светиня и Апостол на свободата Васил Иванов Кунчев – Левски. Единици обаче са онези, които знаят, че освен карловския дякон има и още един велик българин, носещ лъвското прозвище. Имената му са Асен Николов, но сред историците той е известен повече като Апостолът Левски на Западните покрайнини.
Той е роден през 1904 г. в трънското село Пресека (сега в Сърбия, на 6 км северно от връх Руй). Когато е дете, баща му умира и майка му се омъжва повторно в село Поганово, където Асен израства като буйно и непокорно момче. Той е физически здрав, активно се занимава със спорт, към който привлича и други българчета около себе си.
„Въртоп“
„Асен често ни организираше борби, като сам се състезаваше с няколко души и ги побеждаваше. Много се увличаше и в организирането на „войни“, като винаги заставаше на най-отговорните и решаващи места. Организираше още надбягвания, скокове на дължина, като прескачаше дерета, преодоляваше със скок и височини. При всички тези спортни прояви той демонстрираше изключителна физическа сила и умения“, разказва в спомените си неговият втори братовчед Стоян Петков от село Поганово.
След предаването на Западните покрайнини на новосъздаденото Кралство на сърби, хъвати и словенци през 1920 г. младият Асен решава да посвети живота си на борбата за връщане на своя роден край обратно в състава на българската държава. Той става член на ВМРО и Вътрешната западнокрайска революционна организация (ВЗРО), известна още като „Въртоп“. Скоро се специализира в извършването на бомбени атентати и въоръжени нападения, отличаващи се с внезапност и дързост, и става един от лидерите на „Въртоп“.
На 3 март 1930 г. Асен Николов организира атентат в Пирот, при който заедно с колегата си Манол Йотов хвърлят бомби в кафенето на хотел „Насионал“. По това време хотелът се използва като щаб-квартира на сръбския офицер Груич, шеф на разузнаването. Атентатът убива няколко невинни граждани, самият Груич обаче оцелява като по чудо. И докато властите се суетят и се опитват напразно да открият атентаторите, двамата бързо успяват да се прехвърлят през границата в Царство България. Три месеца по-късно, на 12 юни 1930 г., Николов взривява жп гарата в Ниш, като успява да я вдигне във въздуха заедно с намиращите се в съседство административни сгради. Десетки хора загиват, повечето от тях военни и чиновници. Половин година по-късно, през декември 1930 г., отново той сам организира атентат в Зайчар и района. С 12 експлозии взривява местната жп гара и военните казарми. Ранени са много войници и офицери, а няколко човека загиват.
Смелост
Сръбските власти използват цялата си налична шпионска мрежа и скоро научават името на неуловимия атентатор. За главата му е обявена награда от 200 хиляди сръбски динара. Никой обаче не се осмелява да издаде Левски на Западните покрайнини. „Големият му авторитет из родния край позволяваше той да не бъде предаден, а беше защитаван от голяма мрежа ятаци, от симпатизиращото му население, които му помагаха и го криеха. Неговата честност, всеотдайност и борбеност го издигаха в ореол. За него се разказваха легенди. Добре владеещ сръбски език, Асен често се беше явявал преоблечен в униформа на сръбски полицай, представял се от името на сръбската военна власт. Така предрешен често се явявал дори на засади, устройвани за неговото залавяне, давал е разпореждания и едва след време се разбирало, че този, когото сърбите търсят, всъщност е бил сред тях“, разказва вече споменатият му братовчед Стоян Петков.
За смелостта и желязното самообладание на Асен Николов разказва и Сокол Везенков: „Беше през пролетта на 1931 г. В селото ни беше обявено обсадно положение. На всички входни и изходни пътища имаше засади. С жена ми отидохме да копаем царевица. На връщане вечерта близо до нас от храсталака излезе човек. Когато се приближи, познах, че е Асен. Жена ми се изплаши, но той я успокои, че няма страшно. Каза ни да вървим, а той ще дойде до селото с нас. Обясних му, че е много опасно, защото селото е блокирано, но той не отстъпи. Взе двете мотики, сложи ги на рамото си и тръгнахме. При доближаване на първите къщи засадата ни спря. Но не го познаха и ни пуснаха да влезем в селото. Като стигнахме до средата на селото, Асен ни каза да вървим, без да се обръщаме, и се отправи към Дюлгерската махала, където живееха неговите близки. Блокадата продължи целия юни и в началото на юли, но безрезултатно. От Асен и сподвижниците му нямаше и следа.“
Брат
Както става ясно дори и само от този разказ, по своето поведение и хладнокръвие Асен Николов твърде много се е доближавал до истинския Левски и вероятно именно това е и причината да му бъде дадено прозвището „Левски на Западните покрайнини“.
Изпаднала в дива безсилна ярост от невъзможността да залови или да убие лидера на „Въртоп“, сръбската полиция решава да използва по-малкия доведен брат на атентатора – Тодор Петров, когото заплашва, че ако той не убие брат си, полицията ще изтреби цялото му семейство. Тодор привидно се съгласява да убие брат си и другия водач на крайското съпротивително движение Иван Гьошев. В югославското посолство в София му е даден пистолет и 2000 лв. Вместо да убие брат си обаче, на 20 октомври 1932 г. на централната жп гара в София, Тодор застрелва сръбския таен агент фелдфебел Виден Митов от Цариброд. След което се предава на пристигналите да го арестуват български полицаи с думите: „Убих един шпионин!“ По време на разпитите, а след това пред съда Тодор Петров прави самопризнания и разказва за задачата, която му била възложена от сръбското правителство. Прави потресаващи разкрития и за сръбската диктатура над българското население в Западните покрайнини. Думите му предизвикват остра реакция сред българите, които организират няколко протестни митинга в София срещу сръбската политика към българите в покрайнините.
Гоненията срещу „Въртоп“ и лидерите му Асен Николов и Иван Гьошев се засилват след неуспешния опит за атентат в Ниш, извършен от Костадин Велков на 10 април 1931 г. По заповед на Николов той поставя адска машина на чакалнята на гарата, но бомбата е открита, а Велков е арестуван във влака при опит да напусне Ниш на път за Пирот. По време на изтезанията неуспелият атентатор не издържа и разказва за тайната организация „Въртоп“ и за нейните двама лидери. До този момент сръбската полиция не подозира, че срещу себе си има една толкова добре организирана машина за тероризъм с ръководство и ударни бойни групи, състоящи се от 10-15 човека. След като научава имената на Николов и Гьошев, полицията предприема драконовски мерки за тяхното откриване и залавяне. В родното село на Асен са организирани масови арести и побоища в търсене на ятаците му, които го укриват. Близките на Николов в Поганово са подложени на репресии. А самият той е осъден задочно на смърт от сръбската държава. В сръбските съдебни документи Асен Николов е наречен „наjзлогласниjи увекоборужан атентатор“
Арест
Действията на атентатора Асен Левски не са по вкуса не само на югославското, но и на българското правителство. По това време българското правителство на политическия кръг „Звено“ начело с Кимон Георгиев прави всичко възможно да поддържа добри отношения със съседите си и атентатите на Асен Николов не действат в полза на тяхната външна политика. Затова българските полицаи и гранични власти получават заповед при влизане в България атентаторът Асен Николов да бъде незабавно арестуван. И това се случва, при това не един, а няколко пъти. Всеки път обаче под влияние на последвалите народни протести в негова защита Николов е освобождаван и продължава тайната революционна дейност, като непрекъснато шета между България и Сърбия.
През 1936 г. по време на поредната му акция на сръбска територия в района на Ниш той е заловен от сръбските власти. По силата на издадената няколко години по-рано задочна смъртна присъда той е разстрелян през 1937 г. Брат му Тодор дълго време е разкарван по затворите в България.
Източник: Телеграф
Автор: Иван Георгиев
