Точно толкова е средната стойност на естествения радиационен фон в Трън и Трънско, измерен в банани.
Учените от Пекинския университет по аеронавтика и тайконавтика (космонавтика) Чжан Шаотян и Лао Дзъ (неслучайно съвпадение!) определиха банана като най-радиоактивния плод на земята. Освен обичайния калий, в плодовете се съдържа и значително количество от изотопа калий-40. В един банан, тежащ 150 гр., е скрита радиоактивна доза, равняваща се на 0.1 микросиверта в час.1
Естественият радиационен фон за България е измерен в границите между 0.06 и 0.4 миросиверта в час. За Трън и региона средната му стойност е 0.15 микросиверта в час, което се равнява на радиоактивност от банан и половина.2 Малко по-нисък е средният радиационен фон в София, измерен в сравнително незамърсен район като Люлин – което може да се дължи както на разликата в надморската височина, така и на глинестата почва в Знеполе. Радиацията на прясно изкопана глинеста пръст в Туроковци например е 2 банана, докато средната стойност на радиационния фон там е 0.14 микросиверта в час. А на поляните около Ярловци е 1 банан.
Важно е да се знае, че естественият радиационен фон навън и в затворени пространства е различен по стойности, тъй като особено изпечената керамика от рода на тухли, теракота, гранитогрес ни облъчва с двойно по-големи дози радиация. Въздухът в затворени помещения също е с по-голяма плътност на радиоактивен радон. Освен да проветряваме редовно помещенията, които обитаваме, добра идея е, преди да закупим инертни или строително-облицовъчни материали, да измерим тяхната естествена, а в случая по-скоро антропогенна радиоактивност. Гранитогресът и гипсокартонът например ни облъчват със силата на 3 банана. Електрическите уреди и различните видове потребителска електроника, особено мониторите, също допринасят чувствително за повишаването на радиоактивния фон в обкръжаващата ни жизнена среда.
Най-простият уред за измерване на околната радиоактивност е гайгер-мюлеровият бройч, който се предлага в различни модификации на пазара – от военен под формата на писалка до професионален, който измерва различните типове радиоактивно лъчение – алфа, бета и гама. Те се предлагат в три варианта – измерващи радиацията в микро- и минисиверти с натрупване (XR1), измерващи силата на електромагнитните полета около нас във волтове и тесли (XR2), и комбинирани (XR3).
Допустимата норма за допълнително облъчване в България е 0.1 микросиверт на час, т.е. 1 банан, което по определение не включва естествения радиационен фон – каквото и да означава това. А то може да означава огромен произвол в определянето на ефективните норми3 на радиоактивно облъчване.
__________________
- Ролф Максимилиан Сиверт е шведски учен от университета в Упсала, посветил живота си на изследвания в областта на медицинската физика, в частност на влиянията на радиоктивността върху живата клетка. Един Сиверт (SI) е приетата единица за йонизиращо лъчение. ↩︎
- Измерванията са извършени с полупрофесионален уред за измерване на радиационния фон от типа XR1, поради което са възможни отклонения в рамките на 25%. ↩︎
- Ефективна е такава радиация, която – сумарно или единично – оказва злокачествено въздействие върху човешкото тяло. ↩︎
