Днес Жълтата къща в трънското село Бусинци отбелязва своя трети рожден ден. Това съобщи във Фейсбук Стефка Бонева от Бусинската сръчкотилница.
Жълтата къща или Бусинската сръчкотилница, както също я знаят хората в района, беше официално открита в началото на месец април 2021 година. От форум в интернет се превърна в място за споделяне на идеи и предаване на занаят. Този занаят е грънчарството, което в миналото е прославило село Бусинци в страната и зад граница. В това частно пространство деца, ученици и възрастни се докосват от глината и формите, които могат да се направят от нея.
Самата Стефка Бонева вече е разпознаваема сред трънчани. Какво сподели тя като равносметка за изминалите 3 години, може да прочетете в редовете по-долу.
Когато започнах през 2018 с фейсбук старницата на Бусинската сръчкотилница, само мечтаех. Мечтаех Бусинци да е разпозаваемо отново, да има детски смях, да има хора, да се говори за Бусинската керамика. Днес когато се събудих, си направих равносметка – след три години имаме грънчарски център, над 5000 малчугана са пристъпили прага както на Жълтата къща, така и на музея. За останалите посетители не мога да кажа точен брой, но без значение дали е топло или студено, дали вали или е слънчево, почти няма ден, в който поне един човек да не е влезнал при нас.
Поглеждайки назад, виждам огромният труд, немалкото разочарование, болката от обидите, но виждам и хилядите усмивки, удовлетворението, енергията и огромната подкрепа.
И това ми дава сили да мечтая, още повече!
Мечтаех за фестивал – вече организирам второто му издание. Мечтая за нормално работно място, където освен да творя, да мога да покажа процеса по създаването на съдовете ни, мечтая екипът на Сръчкотилницата да се увеличи, мечтая за Бусинци и керамиката да се говори още и още и да излезнем извън границите на България….
Мечтая, но също така знам, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Знам, че е важно не само да мечтаеш, но и да постигаш мечтите си. И знам, че аз ще постигна моите, защото имам нещо много важно освен луди идеи и фантазия, имам ПОДКРЕПА, подкрепата на семейството, на приятелите ми, на всички, които ми повярваха и са до мен и в трудните моменти и в радостта (знаете си мили мои), на хората от селото и общността, които винаги са откликвали и са помагали.
Благодаря ви!
Грънчарството се е развивало векове наред в района на село Бусинци, където има богати залежи на глина. Тази даденост е определила този основен поминък на населението – грънчарството. Първото писмено сведение за него е взето от Бусинското евангелие през 1784 година, в което се споменава за дарение, направено на селото от майстор-грънчар. Към края на 17 век неговото състояние било в цветущо, в селото имало около 300 майстори-грънчари. До 60-те години на миналия век майсторите-грънчари в Бусинци рязко намалели, тъй като голяма част от тях се преместили да живеят и работят в градовете.
В селото се намира и музей на бусинската керамика, който функционира от 1974 година и съхранява около 1 000 произведения на изкуството от глина. До музейната сграда е и ателието на известния грънчар от селото Петър Гигов.
Снимка: Бусинска сръчкотилница
Пълен текст: Прочетете
Автор: Редактор
