В брой 10 от 1902 г. на в-к “Трън” е публикуван своеобразен манифест за състоянието на нацията под надслов “Да изпълним дълга си”. За мото са използвани думите от “Божествена комедия”: Fai il tuo dovere et lascia dir la gente – Изпълни дълга си и нека хортуват хората. Вариант на същата фраза използва и Маркс в “Капитала”: Segui il tuo corso e lascia dir le genti –
Следвай своя път и остави хората да говорят
Тия добри думи – продължава авторът на манифеста и редактор-стопанин на вестника, З. М. Пеев – е казл безсмъртният поет Данте. Те най-много нужда имат сега да бъдат напомнени на всякой наш гражданин.
Зрители сме на невъзможни и невероятни събития, що стават в името и около името на раздърпаната и разчанчила се българска Конституция. Препатили сме от партийна самоуправа и лични своеволия. Гаранции на нищо не можем търси и охрана в нищо не можем намери.
Общественият хаос, липсата на държавнически мироглед, партийният конгломерат (сглобка?) от алчущи и жаждущи люде съставят днес живота, който намира своето най-правилно изражение в следните думи: социален гнет… Вървейки тъй по наклонената плоскот на окончателно
Конституционно банкрутство
ние сме изгубени граждани. Повече апатия и престъпно мълчание от досегашното е нетърпимо. Ако отиваме все тъй, както и досега, ще станем народ за оплакване… Неизброими закононарушения се вършат от повилнели органи на властта; отвратителна деморализация се всява сред народа от някои партии, а много граждани си обръщат погледите, не искат да видят злото и от това още повече дават възможност на престъпниците да се чувстват силни.
С горест трябва да признаем, че малко са оние доблестни граждани, които изпълняват своя дълг. Ние знаем хора интелигентни, които не искат да упражняват избирателното си право; познаваме и такива, които са пострадали от властите, но не искат да протестират. А пък за хиляди закононарушения и произволи, за насилията и посегателствата, що се правят върху свободите ни, редко ще срещнем човек, който енергично да протестира.
Когато всички мълчим, насилието говори
Ето защо трябва да изпълняваме дълга си, без да се интересуваме какво ще хортуват хората. Само с безпощадно бичуване на пороците, със справедливо и основатено осъждане на престъпниците и с твърдо отстояване на политичеките ни правдини ще можем намали безправията, насилия и преследванията.
Наред с това иде борбата, която ще трябва да подхванем вече. Като нация ние имаме належащи политически задачи, икономически интереси и въобще културни потребности. Всичко това ние трябва да оформим в принципи и да работим с общи усилия за тяхното реализиране. Ние най-после трябва да заживеем човешки.
Но за всичко туй трябва да изпълняваме дълга си, щом искаме да запазим интересите на народа.
