Съветникът по околна среда към Българската стопанска камара Димитър Бранков заяви следното в студиото на “България сутрин” относно възможностите, които общините ще имат за справяне с проблема за изчисляване на таксата за битови отпадъци въз основа на количеството.
Единият е според броя ползватели на имота. Вероятно това ще бъде най-подходящият вариант за сгради в режим на етажна собственост, с повече апартаменти и повече регистрирани по постоянен или настоящ адрес в тях.
Втората възможност е, когато имотът е самостоятелен обект. Това може да бъде предприятие или отделна къща на собственик, където е известна честотата на извозване през годината, например един път седмично или месечно.
Третият вариант е чрез специални торби, които са със съответната вместимост, чието закупуване и предоставяне ще покрива разходите по сметоизвозването.
Четвъртата опция представлява дерогация, т.е. отмяна на основанието “Замърсителят плаща”, която законодателят даде на общинските съвети, а именно, когато преценят, да могат и да не прилагат принципа на заплащане според количеството събрани и третирани отпадъци.
Пълното интервю вижте тук.
С други думи, нищо ново в законодателството. Добри пожелания, благи намерения и абстрактни варианти, които не отчитат реалните трудности на сметосъбирането. Междувременно държавата успешно прилага европейските директиви за по-високи такси за обработка на тон депозирана смет, без да отчита възможностите на общините, особено на по-бедните, където разходите за сметосъбиране могат да надхвърлят една четвърт от бюджета.
А интелигентното събиране на смет си остава само интелигентска приумица. Поради недостиг на контейнери и нежеланието на гражданите да изхвърлят отпадъците си разделно.
Друга несправедливост, пред която са изправени членовете на Стопанската камара, е изявена в изследване на Сдружението на общините. Според него 30% от сметта се генерира от юридически лица, а 70% от физически. И обратното, 30% от разходите за сметосъбиране се поемат от физическите лица, а 70% от юридическите лица.
Това изследване обаче игнорира дотациите, с които общините всяка година допълват необходимия бюджет за сметосъбиране. Ако изхождаме от резултатите му, излиза, че 70% от дотациите се насочват към юридически лица, а с 30% се дотират физическите лица, което е очевидна несправедливост. Освен това фирмите физически лица са над 80% от общото число на всички фирми, т.е. юридическите лица не изчерпват списъка на фирмите в България. И следователно подобни статистики от рода на обявената от Сдружението на общините в България попадат по-скоро в графата “стъкмистики”.
