Храм-кладенецът край село Гърло е най-старият култов градеж у нас

Идеи за развитието на Перник като туристическа дестинация бяха представени на дискусия „Перник – миньорски и маскарадни традиции, бъдещето на туризма в общината“, която се проведе в сградата на Минната дирекция, съобщиха от Областна администрация – Перник.

Областният управител на област Перник Людмил Веселинов беше категоричен, че държавната власт в Перник полага грижи за опазването на културното и историческо наследство. Пример е запазването на Минната дирекция и връщането й на перничани. „Днешното събитие се провежда в историческата сграда на Минната дирекция, която през последната година също прие хиляди посетители. Този успех дължим на съвместните усилия на държавата и местната власт, чрез които това архитектурно бижу бе върнато на жителите и гостите на Перник“, сподели Веселинов и допълни, че обектите в региона, които биха били интересни за туристите, са множество. „Туристите харесват истории за подземни светове, мистични места, портали, религиозни култове. Най-старият култов зидан градеж, открит в нашите земи, от времето на древните шумери, е близо до Брезник – храм-кладенецът край село Гърло“, каза областният управител.

Той добави, че неизвестен предшественик на Леонардо Да Винчи от нашите земи е видял библейския сюжет “Тайната вечеря” по особен начин в Земенския манастир “Свети Йоан Богослов”. На него Христос е изобразен два пъти, с два образа – единият Христос подава хляба, другият – разлива виното. “Двойният Христос не може да бъде видян никъде другаде. Този различен прочит прави храма в манастира изключително ценен за световната култура“, подчерта Веселинов.

Храм-кладенецът “Пусто Гърло” е археологически обект, открит при разкопки през 1972 година от научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова¹ в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура, образуван от Красавската река, на северния дял на Гребен планина (част от Плано-завалската верига) под връх Кула при село Гърло.

Първоначално се смята, че градежът е ранна разновидност на късните тесалийски куполни гробници, вкопани в планински скат, но при тях дромосът е на едно ниво с толоса. Тъй като на пода се очертава широко отворена шахта, проф. Митова-Джонова стига до заключението, че се касае за сепулкрален (погребален) архитектурен паметник от нов вид – с несвойствено съчетание на шахтов гроб под голямо куполно засводяване. По време на археологическото проучване обаче тази първоначална хипотеза е отхвърлена, тъй като са разкрити кости на жертвени животни, които свидетелстват за култовия характер на градежа.

Проф. Митова-Джонова намира аналогии на съоръжението при древните водоемни съоръжения на Микена и Палестина. Тези съоръжения са с големи размери, но при тях отсъства толос и опейон.

По време на продължителното търсене на аналог на градежа проф. Митова-Джонова попада и на Протосардинската култура Нураги с нейните свещени кладенци (pozzo sacro) и по време на този процес през 1982 г. откривателката на Гърленския храм-кладенец посещава остров Сардиния, където обхожда много от свещените кладенци и кули-нураги намиращи се на средиземноморския остров. На място установява, че Храм-кладенецът при Балао напълно съответства като размери и градеж на кладенеца при село Гърло.

Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален градеж, аналогичен и синхронен на протосардинския кладенец Куккуру от Сетимо сан Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален градеж, Гърленският храм-кладенец е бил елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 1960-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според разкази на местни жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 м. северозападно се намира местността Русалимските гробища, където са били издигнати побити камъни (менхири) – днес унищожени.

Изходен текст: Прочетете
Автор: Редактор