Когато на гръко-римския престол в Константинопол царувал Цезар Теодосий II, през 433 год. след Христа един от неговите стратези, на име Стилихон, бил назначен за началник на крепостта Земен, на хълма след моста на Ерма близо до село Ярловци. Крепостта била малка, но с яки стени, а в ъглите ѝ се издигали високи кули за наблюдение на околността. Долу, под крепостта, се намирали постройките на легиона – казарми, конюшни, кухни, бани, черкви, а малко настрана се простирала голяма равно поляна за игри и обучение на войниците. Планинската верига наоколо била обрасла с вековни гори и изписана с хубави поляни.
Стилихон бил близък приятел на Цезаря и бидейки човек със здрави разбирания и благородник, Теодосий го обявил за пожизнен стратег на този край. Дъщерята на Стилихон, красивата Луциния, била нежна и ранима. Душата ѝ жадувала красота и спокойствие. Войната я ужасявала и тя съчувствала на хората в робска неволя. Единственото ѝ развлечение била ездата.
За уреждане на мира с хуните Стилихон изпратил сина си Марк с няколко дружини към Дунава. След време синът му се върнал и съобщил, че е договорил мир и водел със себе си двама заложници, които трябвало да отпътуват за Константинопол за подписването на мирния договор. Единият бил възрастният хунски принц Руйо, а другият – неговият братовчед Слишай, млад и своенравен човек.
По случай пристигането им било уредено пищно тържество. Слишай взел участие в надбягванията с коне и ги спечелил, от което най-доволна била Луциния, тъй като от пръв поглед се била влюбила в него.
По време на пиршеството между Слишай и Стилихон възникнал пиянски спор, Слишай ударил стратега по главата с една паница кисело мляко, потекла кръв и младежът се принудил да избяга. Когато нагазил в блатото Гердан, острите папури наранили краката и тялото на коня и те едва се измъкнали от блатото. Междувременно Марк и дружината му ги настигнали, завързала се битка, в която Слишай пронизал Марк с копието си, а след това сложил край на живота си.
За да заглади вината си за гибелта на Слишай, Стилихон наградил Руйо със скъпи подаръци, преди той да се отправи за Константинопол, и нарекъл в негова чест отсрещната планина – днес тя е известна като Руй.
Луциния се поболяла от мъка и след време помолила баща си да ѝ позволи да посети лобното място на брат си и Слишай. Не е известно как е умряла, но се знае, че умряла близо до тях…
Старият стратег просто полудял от скръб. Накрая решил да положи праха на децата си в златни урни, а урните в сребърен ковчег и да го закопае в древната могила, където траките били погребали своя княз.
След няколко века по тези места се появили роднините на Слишай, предвождани от хан Крум. Те били с буйно сърце и носели знаме конска опашка – символ на свободата. Именно тогава Стилихоновата могила била преименувана в Слишовска, по името на Слишай.
Слишовската могила, преди върху нея да бъде построен паметникът на Свободата.
Преразказ по: Сборник Трънски Край. Принос към изучаване на западните български краища. Изд. Трънско-Знеполско културно-просветно и благотворително д-во “Руй”. София, 1940, с. 339-341.
