Легенда за името на махала “Мучи баба”, записана 1992 г. от Иван Ерулски, журналист и краевед, роден в с. Ерул.
„Имало преди много години една стара жена, чудно име имала тя – Гордена. Когато била млада, Гордена се залюбила с един момък от Ерул. Родила момиченце, но тъй като била сираче, не могла да отгледа свидната си рожба. Момъкът от Ерул се бил вече оженил, когато разбрал, че има дете от Гордена. Говорил с невестата си и я убедил да вземат детето. Казали и на Гордена, а тя горката нямала какво да прави и склонила. Разбрали се, че майката ще може да идва в Ерул по всяко време, за да вижда рожбата си. Гордена била от Бусинци.
Това станало, след като ерулчани преместили селото си от Селище. Пръснали се родовете из балкана… Търсили укритие от турците. Къщи били построени и на преслопа под Лиляк. Именно през този преслоп бил най-прекият път от Бусинци за Ерул.
Често идвала Гордена в селото. Хората я разбирали и не я корели. Само веднъж в манастира по време на събор един от калугерите ѝ казал вече никога да не се хваща с мъж и да не се омъжва – това щяло да ѝ бъде наказанието. Гордена втори път не пристанала на мъж. Годините минавали. Гордена стареела, детето ѝ растяло. Но ето, че краката ѝ вече не я носели. Един ден ѝ обадили, че нейното момиче (а то било вече пораснало и било толкова красиво, че от околните села много често идвали да я искат за жена) ще се жени.
Тръгнала Гордена от Бусинци за Ерул. Когато се изкачила на преслопа при Лиляк, била така уморена, че решила да си почине, полегнала върху тревата и заспала. А сватбарите я чакали, чакали… Решили да тръгват към манастира – там трябвало младите да се венчаят. Пътят им минавал през преслопа – имало музика, гълчава, но Гордена така и не чула. Когато се събудила, вече преваляло пладне. Решила да не става за смях и се върнала, проклинайки съдбата си.
Минали години… Гордена била вече твърде стара, а някогашната ѝ дъщеря била вече и тя на години. Една нощ старата жена сънувала, че трябва да иде в Ерул и да види своите внуци, а те били три момчета и две дъщери. И тръгнала – станала твърде рано, защото до Лиляк имало доста път, пък и този върляк така я уморявал. Успяла някъде към ручък да се изкачи на преслопа, но така била изморена, че щом стъпила на равното, паднала. От построените тука къщи я видели и решили да й помогнат.
– Този върляк ще измучи всяка баба – им казала баба Гордена, а хората веднага подхванали речта й.
– Мучѝ баба, мучѝ баба…
От Ерул пристигнали дъщеря ѝ и внуците. Пристигнали и други хора. Направили веселба точна под Лиляк.
Този преслоп и тази махала днес се наричат „Мучѝ баба“.”
* * *
Ерул е едно от петдесетте и две населени места в Трънско. Освен с удивителната си красота, селото се отличава от останалите по това, че няма и никога не е имало асфалтов път до общинския център – гр. Трън.
Пътят до Ерул от града минава през селата Глоговица, Велиново и Милкьовци. От Велиново до Милкьовци е асфалтово шосе, но в изключително лошо състояние. От Милкьовци до Ерул е четири километров четвъртокласен черен път, който е достъпен за високопроходими автомобили.
Асфалтова връзка ерулчани имат през село Душинци, общ. Брезник откъдето разстоянието до Трън е доста по-дълго, но и значително по-щадящо за автомобилите.
В последните години селото е предпочитана туристическа дестинация, любимо на планинарите, покоряващи Ерулска планина и върховете ѝ – Големи връх (1481 м.), Каменитица и Лиляк. Интерес буди и първият за Трънско веломаршрут “ВелоЕрул” с дължина 56 км. в живописен, разнообразен терен, подходящ за велосипедисти с различно ниво на подготовка – от начинаещи до напреднали. По трасето могат да се видят Ерулски и Мисловщички манастири, Музеят на керамиката в с. Бусинци, Бусинска “Сръчкотилница”, с малко отклонение може да се посети и Музеят на киселото мляко в с. Студен Извор.
Ерул е чудесно място и за почитателите на археологията – в пещерата “Ямка”, на три километра югозападно от селото, е открито праисторическо селище, което е включено в списъка на паметниците на културата с национално значение на територията на Област Перник.
Ерулският манастир “Света Троица”, който е многократно разрушаван и построяван през столетията, последно е възстановен от Ангелина Стоянова през 2005 г. с желание да се оживи манастирската обител. Това се случва и лятото често можем да видим религиозни туристи, почиващи в сенките на вековните Ясен и Бука, които според легендата са били влюбени млади от селото, посечени от турците през 15 в.
От няколко години набира популялност и “Ерул джаз фест”, който събира почитателите на джаза под откритото лятно небе през август и на фона на величествената гледка от махала “Мучи баба”.
При цялата красота и потенциал на най-високото планинско село в Трън да бъде още по-предпочитана туристическа дестинация единственото, което липсва, е асфалтов път. Тук идва лъчът на надеждата – бюджет на Община Трън за 2024 г., който залага средства за проектиране на такъв път.
Остава само да се надяваме, че готовият проект ще намери финансиране и тези четири километра между Милкьовци и Ерул един ден ще бъдат асфалтирани.
През трънака към звездите
От Трън за Трън и всичко Трънливо.
