В книгата си “Да се знае”, посветена на Франк Томпсън*, Мария Знеполска разказва, че в района на планината Караорман англичаните се срещат с Боян Българанов, по това време пълномощник на ЦК на Българската работническа партия за връзка с югославските партизани. Българанов им осигурява охрана и ги праща по маршрута Шар планина – Скопска Църна гора – Козя планина – Чемерник планина.
След много труден тримесечен пеши преход на 15 декември четиримата стигат до с. Църна трава. Селото е в Сърбия, близо да границата с България и е нещо като столица на свободната партизанска територия. Хората от района казвали: “Църна трава – Бъркина държава” – по името на партизанския командир Живоин Николич – Бърко (мустак на сръбски – б.а.). За успешното начало на мисията капитан Дейвис е произведен в чин майор.
Няколко сръбски партизани водят една сутрин командира на Трънския отряд Денчо Знеполски в къщата, където са настанени англичаните. Той вижда четирима униформени мъже, седнали на плетени столове, вдигнали крака на масата, да пият кафе, което гребат с чаши от едно котле. Майор Дейвис пие кафето си с ръкавици. Четиримата въобще не променят позите си, когато българинът и сърбите влизат в стаята.
За майор Дейвис Знеполски казва: “По произход е аристократ, а на вид е типичен немец – рус, безцветен, надменен. На нас гледаше отвисоко и полупрезрително като на туземци. Такова си остана отношението му до края…”
Владо Тричко продължава с описанието на англичаните:
“Франк Томпсън ми направи изключително впечатление: разговорлив, весел, шеговит, продължава разказа си партизанинът Златан. – Говореше ту на български, ту на сърбохърватски. Като махна кепето, видях, че главата му е голяма, с високо изпъкнало чело и едри кичури светлокестенява коса. Носът му – с широка основа, леко вирнат нагоре…”
Денчо Знеполски допълва образа на Томпсън: “Млад и строен хубавец, много начетен и интелигентен мъж. За разлика от Дейвис той не се държеше с нас като представители на изостанал народ, а беше приветлив и дружелюбен, заради което хората му се отплащаха направо с обич…”
През февруари 1944 г. за нов преговарящ с английската мисия идва Гочо Гопин. Той е 47-годишен, също от Трън, стар комунист, адвокат по професия, лежал в няколко концентрационни лагера.
Бързо стават приятели с капитан Томпсън. Гопин го учи на български език и трънски диалект. Младият англичанин е впечатлен и създава свой личен “Англо-трънски речник”.
По материали на Пенчо Ковачев
____________________
* Франк Томпсън е представител на британското Управление за специални операции (SOE), имащ за задача да координира сътрудничеството с българската антифашистка съпротива. Заловен е на 23 май 1944 г. и след импровизиран съд е екзекутиран “в името на НВ Симеон Втори” на 4 юни, край с. Литаково.
