Началото на периодичния печат в Трън е положено от Д. К. Карадимчев1 (изписван във всички издавани от него вестници като Карадимчов). На 2-ри януари 1895 г. в собствената му печатница излиза първият брой на в. “Ерма” – малък политически ежеседмичник, издаван и редактиран от Цвятко К. Радков. Предлагал е критически статии и сведения за политически събития в родината ни, както и информация по международни въпроси. Почти във всички броеве маститият редактор бичува в саркастични стихове партизанските групировки в България. Ето един пример:
Боже, Боже, силен Боже,
Веч ми иде да пороже!
Що да правя, що да чиня,
Аз самичък с неколцина…
Лъже демократовщини
Ни ти лъже с’единисти,
Освен чисти ид’ялисти,
Що се викат кокалисти…
Ах да съм юнак Кралевич Марко
И да ми е конят негов Шарко,
А бастона нег’ва топузина –
Подлеци бих смлатвал по дузина!
Под названието “Ерма” съществуват още три печатни издания. Народен вестник “Ерма”, Трън, излиза в продължение на 7 години от 1930 г. до 25 май 1937 г. с редактор Захарий Пеев. Афишира се като независим обществен вестник, но главното му предназначение е да бъде място за обнародване на малки съдебни обявления.
Изданието на трънското младежко културно-просветно бежанско дружесство “Западен край” също носи названието “Ерма” и просъществува от дек. 1933 г. до август 1934 г. с тираж 1100 – 1500 екз. Ежемесечно списание, орган на “западнопокраинската младеж”, изразител на стремежа за сближаване с Югославия.
И последното издание със същото название е на Комитета на детското Летовище “Ерма” в Трън. Издава се в София.
Пак в печатницата на Карадимчев, на 5 януари 1898 г. започва издаването на в-к “Руй” – седмичен политико-икономически вестник. Издател и отговорен редактор е трънският гражданин Петър Недин. Изпълнява ролята на официоз. От 4-ти брой издател и отговорен редактор става П.В. Слишовски. В 12-ти брой се съобщаваза създаването на местен енциклопедичен журнал “Просвета” – орган на трънско-знеполската интелигенция. Вестник “Руй” излиза до края на века.
Издаването на вестника е подновено през юли 1902 г. с нов стопанин – собственикът на печатницата в Трън, и с добавка в името – “Нов Руй”. И така до септември 1912 г. Карадимчеви – Димитър и Милко – са и редактори на изданията от последните две години. Подзаглавието му се мени – от политико-стопански вестник през литературно-стопански лист, до вестник за политика, стопанство и новини. Избухването на Балканската война слага край на това начинание.
На 1-ви ноември 1899 г., под редакцията на д-р Иван Златаров, излиза първият брой на в. “Преглед” – вестник за административни, икономически и юридически знания.
Издава се три пъти месечно. В него има и научен отдел, в който се съобщава за по-важните научни открития. От 10-ти август 1900 г. вестникът започва да се издава в Ямбол, родното място на Иван Златаров – трънски зет, женен за сестрата на Георги Т. Пеев. Вестникът прекратява съществуването си половин година по-късно, поради назначаването на д-р Иван Златаров за секретар на Софийската търговско-индустриална палата.
Следва продължение…
На титулната снимка: Димитър Карадимчев (вторият отляво) като кмет на Охрид.
____________________
- Димитър Константинов (Костадинов) Карадимчев е български просветен деец, общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Роден на 15 март 1860 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града. Става учител. Заминава за Свободна България, където развива широка просветна дейност и е с големи заслуги към културното развитие на знеполския край. С идването на Димитър Карадимчев в Трън се поставя началото и на сценичното изкуство в града, когато около 1880 година се представят едноактни битови сцени, поставяни от Карадимчев.
Той е основател и на печатното дело и периодичния печат в Трън. Карадимчев открива първата печатница в Трън и на 2 януари 1895 година излиза и първият брой на вестник „Ерма“, чиято редакция също е в печатницата. От 1898 до 1899 година Карадимчев издава и печата вестник „Руй“, както и наследника му „Нов Руй“ от 1903 до 1912 година.
Димитър Карадимчев участва активно и в живота на македонската емиграция в България. Делегат е от Трънското македонско дружество на Третия македонски конгрес от ноември 1896 година. В периода 1912 – 1913 година е кмет на Охрид. Прогонен от новите сръбски власти, Карадимчев се завръща в Царство България, където отново работи като учител. Към 1933 година преподава френски език в Трънската гимназия.
Умира на 29 юни 1940 година в София.
Негов внук е известният български композитор Борис Карадимчев. ↩︎
